Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
„Възможно е и да е вярно“, цинично заяви Алвар една вечер в някаква войнишка кръчма пред подпийналата си компания. Вече започваше да му се носи славата заради изказвания като това. Хубаво беше, че умееше да се бие. У дома в имението баща му неведнъж го беше предупреждавал, че острият език може повече да му попречи, отколкото да му помогне в армията на Валедо.
Но каквито и мъдри мисли да изказваха новобранците, едно беше сигурно: Родриго Белмонте се беше заклел във вярност на крал Рамиро и той го беше приел като един от своите, но граф Гонзалес де Рада беше провъзгласен за конетабъл — длъжност, която по времето на покойния крал Раймундо беше изпълнявал Родриго. Ето защо формално граф Гонзалес отговаряше, покрай всичко останало, и за подбора на младежите от Валедо за кралската армия.
Не бяха много младите мъже, които не споделяха общоприетото мнение, че ако искаш да бъдеш обучен солидно, правиш всичко възможно да попаднеш сред хората на Капитана. А ако искаш да бъдеш сред най-добрите войници на полуострова, на света, тогава предлагаш пари, земя, сестрите си, собственото си младо тяло, ако е нужно, за да подкупиш някого, който може да те вкара в отряда на Родриго.
С една дума, младежите бяха готови да дадат всичко на човека, способен да ги вкара в отряда на Капитана, но такъв нямаше. Родриго сам правеше избора, често напълно неочакван, и единственият му съветник беше Лаин Нунес с прогнилите зъби. Лаин демонстрираше пълно безразличие към забавленията с момчета, а Капитана… Дори самата мисъл за подобно нещо беше истинско светотатство, пък и Миранда Белмонте Д’Алведа беше най-красивата жена на света. Всички млади мъже в Естерен бяха единодушни по въпроса, макар почти никой да не я беше виждал.
Онази сутрин, докато пикаеше върху колелото на каруцата в задния двор на естеренския дворец и чу неща, които не трябваше да чува, Алвар де Пелино беше един от онези, които никога не бяха виждали съпругата на Капитана. Пък и не познаваше човек, който да я е виждал. Беше дошъл от имението в северозападната част на страната преди по-малко от година и все още не можеше да повярва, че са го допуснали в отряда.
Някъде зад каруцата се чуха стъпки и гласове. Това не го притесни особено. Някои мъже трябваше непременно да са сами, за да се облекчат; такива не се задържаха за дълго в армията. Но само от тази мисъл слабините на Алвар се свиха в спазъм и струята безсилно секна. Той си пое дълбоко дъх, когато позна резкия глас на Капитана, а миг по-късно осъзна, че другият глас, който се лееше сладко и медоточиво, е на граф Гонзалес.
Трябваше бързо да вземе решение и Алвар де Пелино направи точно онова, което не биваше. Обзет от паника и в старанието си да остане незабелязан, той превъзмогна болката и застана неподвижен, като се молеше двамата мъже да са заедно само за да си разменят любезности на сбогуване.
— Мога да направя така, че да убият синовете ви и да запалят имението ви — благо изрече Гонзалес де Рада, — ако решите да създавате проблеми.
В този миг Алвар реши, че най-разумното ще е да спре да диша.
— Опитайте! — насмешливо каза Капитана. — Момчетата може да са още неопитни, но имат някаква представа как да се защитят. Но преди да си тръгнете, бъдете така любезен да ми обясните защо очаквате аз да създавам неприятности, а не това прасе брат ви.
— Ако някой де Рада е решил да извърши набег в Ал-Расан, вас какво ви засяга, Белмонте?
— Аха. Ясно. Щом работите стоят така, защо си правите труда да искате от мене да си затворя очите?
— Просто се опитвам да ви спестя някои недоразумения…
— Не си въобразявайте, че другите са глупаци, де Рада. Аз отивам да събирам данъците от Фезана в името на краля. Единственото основание за подобни претенции е това, че крал Рамиро официално гарантира сигурността на града и околността му. Не само от разбойници, от брат си в Руенда и от другите дребни крале в Ал-Расан, а и от разни палячовци в собствената си страна. Ако брат ви иска да си играе на бандит, да гледа да е по-далеч от мене. Видя ли го някъде около Фезана, ще се разправя с него в името на краля. И ако му го обясните, ще му направите голяма услуга.
Сега в гласа му нямаше и помен от ирония или насмешка, само ясно доловими стоманени нотки.
Двамата замълчаха. Алвар чуваше гласа на Лаин Нунес, който ревеше команди някъде при конете. Стори му се сърдит — впрочем, това често му се случваше. Колкото и да се опитваше да не диша, Алвар трябваше да си поеме дъх и го направи възможно най-тихо.