Лъвовете на Ал-Расан
- Автор: Кай Гай Гавриел
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвана Миланова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Лъвовете на Ал-Расан». Краткое содержание книги:
Защо да не си помечтае човек? Трите седмици можеха да са само началото, да последват и други неща, светът да се разтвори пред щастливеца като обелен и разделен на парчета портокал. Нямаше нищо лошо в това един млад конник да лежи през нощта на чула си, загледан в ярките звезди, на които се кланят последователите на Ашар. Да си представя как си пробива път с меча си, покосявайки неверниците, за да спаси самия Капитан от опасност и смърт, а Родриго го приветства и го отличава сред останалите сред грохота на битката. И как после окичен със слава пие неразредено вино редом с Капитана, приветстван и приет от всички в неговия отряд.
Не може ли един млад човек да си помечтае?
Проблемът на Алвар беше, че тези безкрайно приятни картини отстъпваха място в тишината на нощта или в забързания ритъм на ездата през деня на живия, мъчителен спомен за онова, което се беше случило сутринта на тръгване от Естерен. И по-точно на спомена за мига, когато младият Алвар де Пелино — радост и гордост за родителите си и трите си сестри — избра най-неподходящото време и място да разкопчае панталона си и да се облекчи, преди отрядът да потегли на път. В това нямаше нищо лошо.
Бяха се събрали на разсъмване в новия заден двор на двореца в Естерен. Алвар, замаян от вълнение и в същото време от желание да го скрие, правеше всичко възможно да остане незабелязан. Не че беше плах или неуверен в себе си, но дори сега, в мига на заминаването, част от него трепереше от ужас при мисълта, че ако някой го забележи — например Лаин Нунес, старият боен другар и помощник на Капитана — могат да обявят, че присъствието му в отряда е някаква грешка и той ще си остане в Естерен. Разбира се, ако се случеше подобно нещо, не му оставаше нищо друго, освен да се самоубие.
Между петдесет човека, петдесет коня и още няколко натоварени мулета в тясното затворено пространство не беше трудно да останеш незабелязан. В двора беше хладно — нещо, което можеше да излъже чужденците, несвикнали с климата на полуострова, например наемниците от Фериерес или Валеска. Алвар знаеше, че скоро ще стане много горещо. През лятото винаги беше така. Беше и шумно, разни хора сновяха насам-натам и носеха летви, инструменти, тикаха ръчни колички с тухли — крал Рамиро разширяваше двореца си.
Алвар провери за двайсети път седлото, като грижливо избягваше да поглежда към някого. Опитваше се да изглежда по-възрастен, да създава впечатлението, че предстоящата мисия малко го отегчава, но беше достатъчно умен, за да не си въобразява, че може да заблуди някого.
Когато граф Гонзалес де Рада влезе без предизвестие в двора, облечен във вишневочервено и черно, Алвар почувства как вълнението му нараства още повече. Никога не беше виждал отблизо конетабъла на Валедо. Отрядът на Родриго притихна за кратко, а когато суетнята около подготовката за тръгване се поднови, вече беше по-различно. Алвар усети как започва да го гъделичка любопитството и се опита да го потисне.
Видя, че Капитана и Лаин Нунес забелязаха идването на графа и се спогледаха. Родриго се отдръпна малко настрана от останалите и зачака приближаването на човека, който го беше заменил като главнокомандващ след възкачването на крал Рамиро. По знак на графа свитата му спря и Гонзалес де Рада се приближи сам, широко усмихнат. Алвар забеляза, че Капитана не се усмихва. Зад Родриго Лаин Нунес се извърна и сърдито плю на земята.
В този миг Алвар реши, че е невъзпитано да ги наблюдава така, дори с крайчеца на окото — както впрочем правеха другите, докато си даваха вид, че се занимават с конете си или оправят сбруята. Един Конник на Джад, каза си той, няма защо да се бърка в работите на великите. Той целомъдрено се обърна с гръб към предстоящата среща и тръгна по свои си неотложни работи към дъното на двора, зад една каруца със сено.
Защо граф Гонзалес де Рада и сер Родриго Белмонте решиха минута по-късно да се приближат и да застанат в сянката на същата тази каруца, за Алвар де Пелино винаги щеше да си остане една от неразрешимите загадки на създадения от Джад свят.
И в трите джадитски кралства на Еспераня се знаеше, че двамата мъже не се обичат. Дори и най-младите войници, новобранци в кралската армия, успяваха да дочуят по някоя и друга клюка от двореца. Всички знаеха историята как на коронацията на Рамиро Родриго Белмонте поискал от новия крал да се закълне, че няма нищо общо със смъртта на брат си, преди самият той да положи клетва за вярност на краля. Това беше част от легендата за Капитана.