Опасна дарба или поредният Фауст

— И какъв точно ти е успехът?

— Какво? — Люси едва не се задави със сайдера си.

— Виктория, не започвай, става ли? — намеси се Бисе. Не си спомняше последния път, когато някой извън семейството бе проявил интерес към нея. А сега Виктория разваляше всичко.

— Е, тук прилагат обичайната петобална система. Можеш да получиш оценки до пет за часовете за напреднали и до четворка за редовните часове.

— Така… ясно… познаваме системата — рече Бисе, с надеждата, че Виктория ще си тръгне.

— Тогава, готова съм да се обзаложа, че има много ученици с чиста петица — не отстъпи Виктория.

Люси отпи от чашата си.

— А, не е така. Невъзможно е да получиш петици по всички предмети. Дори хората, които печелят наградата „Марлоу“, не могат да го постигнат. Всички са задължени да учат хигиена и физическо възпитание, а по тях могат да ти пишат най-много четири.

— Трагично… — промълви Бисе.

— Хм — Виктория си придаде вид, че стои над подобни глупости. — А колежите?

— Какво за колежите? — Люси очевидно започваше да се притеснява от всичките тези въпроси.

— В последното ми училище — обясни Виктория, — повечето деца отиваха да учат в Харвард, като оставим онези, които заминаваха в чужбина.

— Марлоу е най-доброто училище в страната и всички ученици продължават образованието си, където пожелаят — заяви Люси.

— Чу ли, Вик? Всеки отива, където… — прекъсна ги Бисе. — Люси, сигурна съм, че Вик оценява помощта ти. Сега да поговорим за…

— Млъкни, Бисе — Виктория дори не си направи труда да погледне Бисе, а направо смрази Люси с предизвикателен поглед. — Обзалагам се, че аз мога да изкарам успех 5.00.

— Тогава сигурно имаш някакво сериозно заболяване и си освободена от физическо. Иначе няма как да получиш там повече от четворка, дори да си Майкъл Джордан.

— В последното ми училище — упорито продължи Виктория, — имахме един съветник, който знаеше как да те подготви за най-добрите колежи, стига да го познаваш.

— Тук не е така — обясни Люси, а тонът й бе станал леко враждебен. — Тук всеки има добър съветник. А сега, ако ме извиниш…

— Да те извиня ли? — Виктория повдигна учудено вежди. Ръцете й бяха все така кръстосани на гърдите. — Не ми пука къде отиваш. Точно сега разговарям с теб.

Виктория не умееше да задържа интереса на събеседниците си. Да, ако пожелаеше, можеше да бъде любезна. Но когато търсеше информация, винаги успяваше да накара хората да се почувстват застрашени и да застанат нащрек. И то не само защото задаваше най-неудобните въпроси. Не й пукаше много, ако я сметнеха за груба и не й отговореха. Достатъчно й беше да попита. Сега задържа Люси още пет минути и научи от нея много повече, отколкото тя подозираше. Разбра, например, че Люси е нещастно момиче, което гонеше успеха почти толкова настървено, колкото самата Виктория, само че не защото го искаше, а заради амбициите на майка й — мисис Спенсър. Всъщност Люси и Виктория имаха много общо помежду си. Виктория научи, че Люси се е кандидатирала за президент на класа и че работи върху голям доклад, за да впечатли мисис Лемьо — една от съветниците, които помагаха на учениците в Марлоу да се подготвят за колежа. Защото в Марлоу всъщност беше така.