Елитът
- Автор: Касс Кира
- Серия: Изборът #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712084
- Переводчик: Цветелина Тенекеджиева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Елитът». Краткое содержание книги:
Колкото повече Америка се доближава до спечелването на короната, толкова колебанията й се засилват. Когато е с Максън, е във вихъра на новата и всепоглъщаща любов. Но всеки път, щом види първата си любов — Аспен, на пост из двореца, спомените й за предишния живот се завръщат. Но, докато сърцето й е раздвоено, останалата част от Елита знае точно какво иска. И шансът на Америка да бъде избрана се стопява все повече и повече…
— Не към двореца, Максън. Мога да живея и без дрехите, удобното легло и, ако щеш вярвай, дори храната.
Максън се засмя. Не бях крила що за удоволствие ми носеха божествените ястия в кралския двор.
— За теб говоря — поясних. — Теб не искам да напускам.
— Мен?
Кимнах в отговор.
— Искаш мен?
Изкисках се при вида на слисаното му изражение.
— Правилно ме разбра.
Той помълча за секунда.
— Как… Но… С какво го заслужих?
— Не знам — свих рамене аз. — Просто си мисля, че ще сме добра двойка.
По лицето му бавно се разля усмивка.
— Ще сме неповторима двойка.
Максън ме придърпа към себе си, малко грубичко, точно по негов маниер, и отново ме целуна.
— Сигурна ли си? — Отмести ме на една ръка разстояние от себе си и заоглежда лицето ми съсредоточено. — Абсолютно категорична ли си?
— Ако ти нямаш съмнения, и аз нямам.
За част от секундата в изражението му настъпи лека промяна, толкова мимолетна, че се поколебах дали в действителност я бях видяла.
В следващия момент ме отведе до леглото и двамата седнахме в крайчеца му, хванати за ръце. Оброних глава на рамото му в очакване да каже нещо. Нали точно това признание бе чакал толкова време? Само че не проговори. От гърдите му се изтръгнаха единствено няколко въздишки, наситени с откровено щастие, които успяха да поразсеят напрежението ми.
След известно време — вероятно защото никой от двама ни не знаеше какво да каже — Максън изопна гръб.
— Май е най-добре да тръгвам. Ако ще каним всички семейства на тържеството, трябва да се захвана с организацията.
Вдигнах глава с усмивка, все още главозамаяна от радост, задето скоро щях да прегърна мама, тате и Мей.
— Още веднъж… благодаря ти.
Изправихме се заедно и тръгнахме към вратата. Стисках здраво ръката му. Поради една или друга причина се боях да я пусна. Усещах споделените ни мигове някак крехки и се опасявах, че и с най-лекото сътресение могат да рухнат.
— Ще се видим утре — обеща ми той шепнешком на милиметри от лицето ми. Гледаше ме с такава всеотдайност, че се почувствах глупаво заради цялата си мнителност. — Прелестна си.
След като си тръгна, затворих очи и разиграх наново в съзнанието си всяка случка от кратката ни среща: пълния му с обожание поглед, игривите усмивчици, сладките целувки. Преживявах ги отново и отново, докато се приготвях за лягане, питайки се дали и Максън правеше същото.
ШЕСТА ГЛАВА
— Браво, госпожице. Не спирайте да сочите към скиците, а вие, останалите, опитайте да не гледате към мен — инструктира ни фотографът.
Беше събота и всички момичета от Елита бяха освободени от задължителните занятия в Дамския салон. На закуска Максън беше съобщил новината за хелоуинското тържество, а до следобеда прислужничките ни вече бяха започнали работа по моделите на маскарадните ни костюми. Естествено, фотографите документираха целия процес.
Точно в онзи момент се стараех да изглеждам непринудено, докато преглеждах моделиерските рисунки на Ан, а другите ми прислужнички позираха зад масата с парчета плат, кутийки с пайети и абсурдни количества пера.
Фотоапаратът щракаше и светкавицата му проблясваше, докато се подреждахме в няколко различни конфигурации пред обектива. Тъкмо се канех да вдигна парче златиста материя до лицето си за следващата поза, когато забелязах, че си имаме гост.
— Добро утро, дами — поздрави Максън на влизане през отворената врата.
Несъзнателно поизпънах гръб и усетих как усмивката превзема лицето ми.
Фотографът улови реакцията ми, преди да се обърне към Максън.
— Ваше Височество, както винаги е удоволствие да ви видя. Имате ли нещо против да ви снимам с тази млада дама?
— За мен ще е чест.
Прислужничките ми отстъпиха назад, а принцът взе няколко от скиците с дрехи и се долепи до гърба ми, като държеше отпред пред двама ни листовете с едната си ръка, а с другата ме прихвана ниско през кръста ми. Допирът му беше повече от красноречив. Виждаш ли — сякаш ми казваше той, — скоро ще те докосвам така пред целия свят. Не се тревожи за нищо.
Фотографът ни направи няколко снимки, после тръгна към следващото момиче в списъка си. Чак тогава осъзнах, че и прислужничките ми се бяха изнизали незабелязано.
— Прислужничките ти са изключително талантливи — коментира Максън. — Измислили са впечатляващи модели.
Опитах да се държа естествено с Максън, но всичко се беше променило едновременно и към по-добро, и към по-лошо.