Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка
- Автор: Блеър Анет
- Серия: Вещици тризначки #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: България свят
- Переводчик: фен превод
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Вещици тризначки - Сексът и вещицата ясновидка». Краткое содержание книги:
бившето пристанище Пакстън.
От това, което видя, замъкът явно бе бил преобзаведен от следващите поколения и
модернизиран до крайност – крайност, довела до пълно разрушение в някои области на
наистина невероятни исторически артефакти и архитектура.
В края на краищата Хармъни се върна на третия етаж и онова, което изглежда бе
най-оригиналното непроменено крило от сградата. Последва ясновидските си
инстинкти и спря в спалня в черно и червено, която я изпълваше със силно негативно
чувство. Трябва да бе принадлежала на вещицата от замъка Пакстън, на жена, съдейки
по мебелите.
Един аспект обаче я объркваше. Не обзавеждането, а облицованите с червена
дамаска стени, окичени с поне дузина рамки за снимки, всичките празни.
Всеки предмет, който докоснеше, стиснеше или допреше до челото си излъчваше
силно негативен заряд, разбунтуван и опасен.
Призракът от замъка Пакстън може би беше най-силното негативно създание, с
което Хармъни се бе сблъсквала.
Макар негативна и силна, вещицата от замъка Пакстън не представляваше
заплаха, което бе изненада, тъй като враждебността бе ответната й реакция. Въпреки
това Хармъни усещаше, че може би някога на това място бе имало и любов, макар и за
кратко.
Декорът в червено и черно бе еклектичен и противоречив като самата вещица и
въпреки загадъчните рамки за снимки разкриваше изненадваща любов към изкуството.
Другата половина от пръстена на Хармъни не беше в старинната китайска ракла от
черен лак, върху която стояха редица етажерки с колекция от делфини, изработени от
оникс, нефрит, слонова кост и други подобни.
Хармъни докосна студения оникс. Тя също колекционираше делфини, макар че
нейните бяха от силикон и изискваха батерии, което просто си представяше как
обяснява на дух от деветнадесети век. Забележителен сред колекцията на Пакстън бяха
бронзов делфин, държащ черупка на наутилус*, изработено от палисандрово дърво,
трио подскачащи делфини със стилизирани водни пръски и изработена от малахит
русалка, караща колесница с делфин. Русалката, както винаги, контролираше делфина,
което караше Хармъни да се надява, че тя, с тотемът й на русалка, ще надделее над
създанието с тотем на делфин. Може би твърде оптимистична магическа теория, но
поне й даваше усещане за контрол.
Хармъни се разходи из стаята. Дори резбованият махагонов люлеещ се стол в
ъгъла имаше делфини на подлакътниците и сега като се замислеше нямаха ли и
тежките двойни врати на замъка чукала във формата на делфини?
За келтите делфините са символизирали водната енергия. Изискваше се много
сила, за да се надигне такъв вой, какъвто бе създал духът. Възможно ли бе дори сега
духът да черпеше енергия от морето около тях?
Дух с неизчерпаем източник на енергия плашеше. Хармъни се надяваше да греши,
защото, ако ясновидската й задача изискваше да се справи с вещицата в частност,
* наутилус - семейство морски главоноги. Оставайки относително непроменени в течение на милиони
години, наутилусите са единствените оцелели представители на подклас Nautiloidea и заради това
понякога биват наричани "живи изкопаеми"
самата Хармъни я очакваха бурни морета… както бе предрекла Дестини, да му се не
види.
С примирена въздишка Хармъни се огледа за следи към целта си, всяка изплувала
възможност. Трябваше да намери другата половина от пръстена и в случай, че бе
писано да защити замъка, то от или за призрака ставаше въпрос? Да защити семейство
Пакстън или работниците? Толкова много възможности. Толкова малко време. И
вероятно все още не се бе приближила до целта си.
Среща с вещицата можеше и да помогне.
В чекмеджето на нощното шкафче от черен лак, стоящо до леглото с балдахин,
Хармъни откри костена закопчалка, излъчваща силно присъствието на собственичката
си. Държейки го, тя седна на леглото и разбра, че бе изработено за създанието, което
изглеждаше объркано колкото и Хармъни. Може би духът се бе скитал в безцелен яд
стотина години, което би било достатъчно да накара всеки да вие.
Всичкото това паранормално объркване би трябвало да проясни целта й. Не!
Смразяващи вещерски топки, радваше се, че бе затъкнала муската между гърдите
си. Покривайки я, помоли за насока.
Остави закопчалката и с пръст изрисува келтски възел в прахта по нощното