Върховният повелител

— Съмнявам се, че би успял, ако не бях отговорил на менталното му съобщение. Но след като контактът се осъществи, той може би е видял повече, отколкото очаквах. – Денил кимна към писмото.

— Чети, Тайенд. Там има още един абзац.

Тайенд сведе поглед към писмото.

— „Вашият помощник вече се е срещал с тези заговорници. Би трябвало да може да ви представи на тях”. Как е възможно да знае това?!

— Надявах се ти да ми кажеш.

Ученият се вторачи навъсен в писмото.

— Всеки в Елийн си има по някоя тайна. Някои стават за споделяне, други запазваш за себе си. – Той погледна към Денил и Иранд.

— Преди няколко години бях поканен на тайно събиране от мъж на име Ройенд Марейн. Когато му отказах, той ме увери, че не става въпрос за каквото си мисля, че няма да има ъъъ... плътски наслади. Каза, че събирането е по научни въпроси. Но поведението му беше потайно – приех това като предупреждение и все пак не отидох.

— Той намекна ли по някакъв начин, че става въпрос за магия? – попита Иранд.

— Не, но какви други научни въпроси биха могли да се обсъждат скришом? Не е тайна, че някога ми е било предложено място в Гилдията, но съм отказал. Наклонностите ми също са широко известни. – Той хвърли поглед към Денил. – Така че той е знаел, че имам магически способности, и е можел да предположи какви са били причините ми да откажа.

Иранд кимна.

— Вероятно Върховният повелител също е знаел това. Логично е тези заговорници да се обръщат към всички, които са отказали да постъпят в Гилдията или са кандидатствали, но не са били приети. – Той направи пауза и погледна към Денил. – Акарин явно знае истината за вас, но нито ви е отзовал, нито ви е изобличил. Може би е по-толерантен, отколкото обикновените киралийци.

По гърба на Денил плъзна хлад.

— Само защото съм му от полза. Готов е да ме подложи на голям риск, за да бъдат заловени тези заговорници.

— Човек в неговото положение не трябва да се колебае да използва онези, които му служат – изрече Иранд сурово. – Вие сте избрал да бъдете посланик на Гилдията, Денил. Длъжен сте да действате в интерес на Върховния повелител по въпросите, които касаят Гилдията. Понякога носенето на това задължение ще изисква да поемате рискове. Да се надяваме, че тази задача ще застраши само репутацията ви, но не и живота ви.

Денил въздъхна и наведе глава.

— Прав сте, разбира се.

Тайенд се изкикоти.

— Иранд е прав за всичко, освен когато става въпрос за методите за класификация. – Той се ухили, когато библиотекарят го изгледа свирепо. – Така че, предполагам, ако заговорниците смятат, че Денил има причина да негодува срещу Гилдията, те може да го сметнат за потенциален съмишленик.

— И учител – добави Иранд.

Денил кимна.

— И те ще са уверени, че ако не проявя отзивчивост, могат да ме изнудват да си държа езика зад зъбите, чрез заплахата да разкрият връзката ми с Тайенд.

— Да. Трябва да обмислите всичко внимателно – предупреди го Иранд.

Заеха се да обсъждат начините да се доберат до заговорниците. За пореден път Денил си помисли колко е хубаво, че са се доверили на библиотекаря. Тайенд го беше уговарял няколко месеца да разкрият връзката си пред наставника му, като го уверяваше, че може да довери живота си на Иранд. За голяма изненада на Денил, възрастният човек изобщо не беше учуден от новината.

Доколкото Денил и Тайенд знаеха, останалата част от елийнския кралски двор все още вярваше, че Денил не е осведомен за влечението на Тайенд към мъжете и не го споделя. Ротан беше казал на Денил, че подобни слухове са се носели и в Гилдията, но бързо са били забравени. Въпреки това Денил продължаваше да се бои, че истината за него може да достигне до Гилдията, и че той може да загуби поста си, и да бъде върнат в Киралия.

Именно заради това той беше шокиран и разгневен от молбата на Акарин да позволи на заговорниците да научат истината. Достатъчно трудно беше да държи връзката си с Тайенд в тайна. Позволяването на заговорниците да открият тази тайна беше риск, който не му се искаше да поема.