Приключенията на Казанова
- Автор: Казанова Джованни
- Язык: болгарский
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Приключенията на Казанова». Краткое содержание книги:
Исмаил се измори да ми изказва благодарности, каквито би трябвало аз да му изкажа, понеже това беше единственото истинско удоволствие, което изпитах в Цариград. Попитах го дали дамата е венецианка, но той ми отговори само с една многозначителна усмивка. Надвечер ние се разделихме.
— Добродушният човек — каза ми господин де Боневал след завръщането ни, — днес се увлече от своята слабост към разкоша и съм убеден, че вече съжалява, задето е накарал красивата си робиня да танцува с вас! Според предразсъдъка на страната това вреди на доброто му име, защото вие положително сте очаровал бедното момиче. Съветвам ви да внимавате, защото тя ще се опита да завърже с вас любовни връзки. Бъдете предпазлив — подобни интриги са винаги опасни.
Обещах му да не правя погрешна стъпка, но не удържах на думата си, защото три или четири дни по-късно една стара робиня ме срещна на улицата и ми предложи срещу един пиастър извезана със злато кесия за тютюн и когато я пъхна в ръцете ми, почувствувах, че в кесията има писмо.
Дадох й един пиастър, тя си отиде и аз продължих пътя си към къщата на Юсуф. Понеже не го намерих, отидох да се разходя в градината му, за да мога да прочета писмото на спокойствие. То беше запечатано и без адрес. Би могло робинята да се е заблудила. Това удвои любопитството ми. Строших печата и прочетох следните редове, написани на италиански език:
Ако сте любопитен да видите жената, която танцува с вас форланите, разходете се надвечер в градината от другата страна на езерото и се запознайте със старата слугиня на градинаря, като я помолите за лимонада. Няма да се изложите на опасност, дори Исмаил да ви види. Тя е венецианка. Не бива да говорите никому за тази покана.
— Не съм толкова глупав, моя красива съотечественице! — извиках аз, като че ли тя присъствуваше и поставих писмото й в джоба си. Тогава иззад един храсталак излезе една симпатична възрастна жена, назова името ми и ме попита какво съм искал и как съм я забелязал. Смеейки се, отговорих й, че съм говорил на вятъра, понеже не съм предполагал, че някой ме слуша. Сега тя обясни направо, че била римлянка, възпитавала Зелми и я научила да пее и да свири на арфа. След това започна да възхвалява красотите и превъзходните качества на своята ученичка и каза, че ако я видя, сигурно ще се влюбя в нея.
— Тя ни гледа в този момент — добави тя — зад онази зелена решетка на прозореца и ние ви обичаме, откакто Юсуф ни каза, че бихте могъл да станете съпруг на Зелми.
— Мога ли да кажа на Юсуф за нашия разговор?
— Не.
Това „не“ ми даде да разбера, че ако я бях увещавал още малко, тя би се решила да ми покаже прелестната си ученичка, а може би ме беше потърсила с тази надежда. Но мисълта да направя една стъпка, която нямаше да хареса на моя скъп гостоприемен приятел, ме въздържа. Освен това повече от сигурно, аз се страхувах от влизането в един капан, където само видът на чалмата би могъл да ме накара да треперя.
Юсуф дойде при нас и далеч от мисълта да се сърди, задето ме намери насаме с жената, ме поздрави за удоволствието, което би трябвало да изпитам, като разговарям с една римлянка. След това ме поздрави също и за удоволствието, което съм имал от танцуването с една от красавиците на харема на Исмаил!
— Толкова голяма рядкост ли е това?
— Много голяма, понеже у нас съществува предразсъдъкът, че красавиците от харема не бива да се излагат пред чужди очи, но всеки може да прави в къщата си каквото иска. Впрочем, Исмаил е един честен и умен човек.
— Познавате ли дамата, с която танцувах?
— О, не. Пък и тя беше маскирана.
Прекарахме весело деня и когато се разделихме, наредих да ме заведат при Исмаил. Тъй като ме познаха, пуснаха ме да вляза и аз се отправих към мястото, отбелязано в бележката. Когато евнухът ме видя, дойде към мен и ми каза, че господарят му е излязъл, но ще се зарадва да узнае, че съм се разхождал у тях. Обясних му, че искам да изпия чаша лимонада и той ме заведе към кьошка, където познах старата пратеничка. Евнухът нареди да ми се даде едно великолепно питие и ме възпря да го платя. Скоро след това му благодарих за любезността, натоварих го да предаде моите поздрави на Исмаил и си тръпнах, доволен от разходката и с надежда друг път да бъда по-щастлив.
На следната сутрин получих от Исмаил бележка, в която ме молеше да отида с него на риболов, като ми обясняваше, че ще ловим до късно през нощта на лунна светлина. Надявах се на това, което желаех и отидох дори дотам да допусна, че Исмаил иска да ме запознае с красивата ми съотечественица. Увереността, че той ще присъствува, не можеше да ме отклони. Помолих рицаря Вениеро за позволение да прекарам навън една нощ, което той ми даде с голяма мъка, понеже се страхуваше от евентуално любовно приключение и неговите последици. Успокоих го, доколкото можах, но въпреки това не му съобщих всичко.