Фурията на капитана
- Автор: Батчер Джим
- Серия: Кодексът Алера #4
- Язык: болгарский
- Год: @Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Фурията на капитана». Краткое содержание книги:
Исана примигна.
— И не ви арестуваха?
— Имам пари — той се обърна да си излезе. — Ще ви изпратя нещо горещо. След като другите двама члена на вашата група се върнат и отворят пристанището, ще можем да потеглим. Мисля, че ще е някъде утре сутринта.
Тави кимна.
— Благодаря, Демос.
— Това ми е работата — каза той и си тръгна.
Тави излезе от басейна, подпря се на най-близката преграда, придърпа крака към себе си, притискайки колене към гърдите После отпусна глава и отново заспа.
Исана погледна очукания младеж и въздъхна:
— Греша ли в страховете си за фуриите му?
— Нещо не е наред с неговото призоваване — каза Арарис. — Не съм сигурен. Но никога не съм виждал материализирането на неговите фурии. Дори снощи.
— Ако можеше — започна Исана.
— Длъжен е — завърши Арарис и кимна с глава. Той набръчка нос и погледна Варг, който беше разположен така, че главата му да е извън басейна. — Тук мирише на мокра кучешка козина.
Тя се усмихна слабо.
— Трябва да възстановя тандема с него. Има още много неща за вършене.
Арарис кимна и излезе от басейна.
— Как е ръката ти?
— Боли — отговори Исана. — Но вече няма опасност. Ще се заема с нея веднага щом се погрижа за тези двамата.
Той не изглеждаше щастлив от тези думи, но кимна:
— Добре — после започна да се обръща, но спря. — А не трябва ли някой от нас да му каже за… нас?
Тя усети как бузите й отново започват да поруменяват.
— Аз… какво трябва да му кажем?
— Че се обичаме — каза Арарис с тих, но твърд тон. — Че един ден ще трябва да го… решим. Че искаме да бъдем заедно.
Тя го погледна и преглътна.
— Това ли е… каквото искаш?
Арарис я погледна и нежно се усмихна.
— Знаеш го също така добре, както и аз, моя лейди.
Тя му се усмихна и въпреки студената вода около себе си, се почувства топло.
Арарис се разположи до сина й, за да пази съня му, докато Исана се върна към ранения каним.
Глава 38
Валиар Маркус шокирано се взря в копието в червата си.
Канимското копие се беше промъкнало през тясно отверстие между щита на Маркус и легионера до него, хвърлено с такава сила, че черният метален накрайник с лекота проби бронята му.
Маркус осъзна, че стои във втората редица. Не помнеше да е правил крачка назад. Сигурно силата на удара го е накарала да се окаже там.
Може би точно затова в стомаха му се оказаха само десет инча стомана. Обикновено хвърлените от канимите копия пронизваха целите си от край до край.
И доколкото той знаеше, това беше инструмент на канимските воини, което означаваше, че Първа кохорта е привлякла вниманието на вражеския елит. Те също бяха променили стила на атаките си и реда на войските, тъй като канимите обикновено мятаха копията си точно преди атака.
Маркус се застави да си поеме дълбоко дъх и изрева.
— Уплътнете редиците! Щитовете нагоре! Втора и трета редица — пригответе копията.
Командирите започнаха да повтарят заповедите му, крещейки едновременно, и редиците на Първа кохорта се сгъстиха и уплътниха. Легионерите от втора и трета редица прибраха мечовете си и приготвиха петфутовите копия, привързани на обратната страна на високите щитове.
Върховете на копията щръкнаха като гора от смъртоносни стоманени шипове, подобни на онези, които канимите от кастата на воините хвърляха от невидимите зад пелената дъжд укрития, за да разрушат строя им.
Маркус прибра меча си и със сила дръпна копието, но то беше здраво заседнало в пробитата му броня и той не успя да го извади.
Легионерите, които се сражаваха в предната редица, бутаха дръжката на копието и то се клатеше наляво и надясно. Маркус усети, че тези тласъци причиняват ужасно дълбоко, вибриращо трептене в стомаха му и той внезапно се задъха.
Отпусна се на едно коляно и се прикри с щита точно навреме, за да отбие вторият премерен удар на облечения с черна броня каним. Легионерите около него принудиха канима да отстъпи назад, като яростно започнаха да мушкат с копия и мечове.
Някой настъпи дръжката на копието и болка, обърнала представата му за тази дума, изгори вътрешностите на Маркус.
Той падна по гръб и дъждът започна да се излива по лицето му. Протегна ръка, за да отмие водата от очите си, а гласът на Фос каза: