Отдел Убийства: Главният заподозрян
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Настя Каменская #13
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: АТИКА
- ISBN: 954-729-031-2
- Переводчик: Венета Георгиева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Отдел Убийства: Главният заподозрян». Краткое содержание книги:
Настя и Доценко тръгнаха за фотолабораторията, където Миша занесе да проявят заснетата предния ден лента, по време на наблюдението на Оксана. За осъществяване на замисъла им трябваха снимки на Устинов.
— Не, Миша, сигурно съм тъпа, но не разбирам нещо в този живот — рече Настя, когато слизаха по стълбите. — Ако ръководителите на „Шерхан“ толкова отдавна и тясно са свързани с данъчната полиция и с Устинов, то по какъв начин задейства лъжата ми, че работя във фирма като юрист? Не мога да разбера. Щом се случи нещастието в дома на Соловьов, като нормален професионалист, при това заинтересуван да окаже помощ на, издателството, Устинов трябваше да вземе от тях цялата информация, която може да потрябва. Той трябваше да ги помоли да му съобщят целия кръг познати на Соловьов, а те на свой ред щяха непременно да му кажат за мен. И край. След два часа господин Устинов щеше да им доложи, че след проверка по свои канали е установил, че Анастасия Каменска, дъщерята на професор Каменска, при която навремето е бил аспирант Соловьов, не работи във фирма, а в криминалната милиция. Защо не е станало така? Защо неотдавна в ресторанта, когато се срещнахме случайно с Есипов, той разговаря с мен като с бизнес дама и сестра на банкера Каменски?
— Може Устинов да не е дотолкова професионалист, както мислим с вас? — предположи Доценко.
— Може, но едва ли. Тук има нещо друго.
Като взе снимките, Доценко тръгна за издателството, помоли да поканят поред Есипов, Автаев и Воронец и пред всеки от тях постави задачата да разпознае сред няколко снимки тази на мъжа, присъствал на рождения ден на Соловьов. В предварително приготвения от Доценко плик имаше седем снимки, в това число снимки на Устинов и на съседа на Соловьов от вила номер 12 Евгений Якимов. Резултатите бяха съвсем еднакви. И тримата си спомниха и показаха снимката на Якимов, но никой от тях не реагира на снимката на сътрудника от данъчна полиция. Нито треперещи пръсти, нито пребледнели или изчервени лица, нито пресипнали изведнъж гласове, нито неволно отронен възглас. Нищо. Те не го познаваха. Това вече беше съвсем неясно.
Като излизаше от зданието, където бе офисът на издателство „Шерхан“, Доценко едва не събори Оксана, която вървеше срещу него, но като че ли не забелязваше нищо наоколо. Върху лицето на момичето бе изписана такава остра и мъчителна тревога, че Доценко дори почувства угризения на съвестта, нали знаеше, че тази тревога е предизвикана от заплахата за убийство на Оксана, ако Есипов не даде исканата сума. Разбира се, никой не се канеше да я закача, това си беше блъф, който трябваше да предизвика определена реакция и вече даде резултати, но нали момичето не знаеше това. А срокът за предаване на сумата изтичаше утре.
Доценко хвана бягащото момиче за ръката.
— Оксана, почакайте.
— Моля?
Тя спря рязко, но очите й бяха устремени напред, сякаш продължаваше мислено да тича.
— Какво искате? — недоволно попита тя, като се намръщи. После позна Миша и лицето й изведнъж се смекчи. — Вие бяхте от милицията, нали? Вече ме разпитвахте след убийството в дома на преводача.
— Много вярно. — Миша се усмихна лъчезарно. — Колко ми е приятно, че ме помните. А аз имам един въпрос към вас.
— И аз също. Къде можем да поговорим?
— Не знам. — Доценко вдигна рамене и се огледа. — Както разбирам, твърде често идвате тук, така че вие трябва да кажете къде можем да поговорим.
— Тук няма къде — отряза Оксана. — С кола ли сте?
— Не. Дойдох с метрото.
— Ще възразите ли да отидем у дома?
— А не е ли по-добре при мен в службата? — предложи Доценко.
— Все ми е едно. Може и при вас в службата. Да вървим.
Оксана се обърна решително и тръгна към вратата за улицата. Михаил не успя да се опомни, когато тя спря частно такси и след няколко секунди вече пътуваха в нечий зелен форд към околовръстния на „Садовое“.
— Трябва да ми помогнете — започна Оксана, едва пристъпила прага на кабинета, в който за щастие нямаше никого и Миша можеше да разчита на спокоен разговор на четири очи. — Защото, както вече разбирам, няма да дочакам помощ от Есипов.
— Слушам ви.
— Вчера при Кирил идва някакъв криминален тип. Доколкото разбрах, той е свързан с оная, дето я убиха в дома на преводача…
Миша оцени Оксана. Тя изложи вчерашните събития последователно и лаконично, без да изпусне главното и без да затъва в излишни детайли, утежняващи разказа.
— Кирил не възнамерява да предприема нищо, за да намери убиеца, той иска да се опита да измами този престъпник. А пък аз не съм толкова наивна и знам, че шегичките с престъпниците обикновено завършват зле. Те изобщо не са по-глупави от нас и Кирил напразно мисли, че ще ги преметне.