Съдбовният кораб [bg]

— Молкин от плетеницата на Молкин те приветства, Помнеща.

Големите му медни очи обходиха изкривеното ѝ тяло. Завъртяха се един път в знак на учудване или може би на симпатия, след което се успокоиха. Той изложи зъбите си пред нея. Тя леко сблъска своите с тях. Гривата му се вдърви в рефлексивен отговор. Плетеницата му, приспособила се към неговите токсини поради дългото им общуване, щеше да е най-уязвима към нейните, свързани с изпуснатите от Молкин. Той беше жизненоважен за пробуждането. Помнещата изпусна слаба диря от отровата си към отворените му челюсти, видя го как преглъща и загледа ефекта, който имаше върху него. Очите му се завъртяха бавно, а по гривата му пробягаха цветове — виолетови и розови тонове изпълниха шиповете му. Тя даде време на тялото му да се приспособи, а после, почти приспивно, се обви около продълговатото му тяло. Той ѝ се отдаде, както подобава.

Пригоди тялото си към неговото и почувства как слузта му се смесва с нейната. Спря и притвори очи, докато тялото ѝ приспособяваше киселините си. Тогава, в екстаз от припомняне, тя преплете гривата си с неговата, за да стимулира и двама им да освободят един смесен облак от отрови. Шокът от вкусването на токсини, различни от собствените ѝ, почти я зашемети.

Нощният свят се изостри. Тя позна всяка змия в плетеницата, както ги познаваше той. Взе обърканите му спомени от множество миграционни пътувания и му ги подреди. Неочаквано, тя сподели лутането на едно изгубено поколение. Жал преряза душата ѝ. Толкова малко женски бяха останали и телата на всички бяха така повехнали… Душите им бяха останали пленени с десетилетия в тела, предназначени за временна употреба. И въпреки съжалението, изпълващо сърцата ѝ, то бе удавено в горд, тържествен тръбеж. Въпреки всичко, расата ѝ бе оцеляла. Бяха преодолели всички премеждия и бяха надделели. Някак щяха да завършат миграцията си, щяха да сформират пашкулите си и щяха да излязат от тях като дракони. Господарите на Трите царства щяха за пореден път да изпълнят небесата.