Съдбовният кораб [bg]

Сякаш им отне цяла нощ, за да стигнат до кораба. На палубата ги посрещна един намръщен Лавой.

— Казах ви, че това е лудост! — укори той Брашън. — Проклетият кораб пощуря, а глупавият ви дърводелец не направи нищо, за да го успокои. Онези тъпанари долу в лодката крещяха, че той е корабът на Игрот. Вярно ли е?

— Вдигайте котва и опънете платната, веднага! — отвърна Брашън. — Използвайте лодките, за да ни завъртите. Напускаме Заграба.

— Тази вечер? — Лавой беше бесен. — В тъмното, на побъркан кораб?

— Можеш ли да изпълняваш заповеди? — изръмжа към него Брашън.

— Може би, ако в тях имаше някакъв смисъл! — не му остана длъжен Лавой.

Брашън се протегна и сграбчи помощника за врата. Приближи го до себе си и изръмжа в лицето му:

— Намери смисъл в това: ако не се подчиняваш на заповедите ми, ще те убия тук и сега. Последна възможност. Омръзна ми от нахалството ти.

За един момент застинаха така, като картина — ръката на Брашън, стиснала гърлото на Лавой, и Лавой, взиращ се нагоре към него. Брашън се извисяваше над него, но помощникът беше по-широкоплещест и с по-масивен гръден кош. Алтея затаи дъх. Ала тогава Лавой сведе поглед.

Брашън го пусна.

— Заеми се със задачата си — каза и му обърна гръб.

Като нападаща змия, Лавой извади ножа си и го заби в гърба на Брашън.

— На̀ ти! — извика той.

Алтея скочи към Брашън, докато той залиташе напред, стиснал очи заради болката. С две крачки, Лавой се озова при парапета.

— Спрете го! Той ще ни предаде! — нареди Алтея. Няколко мъже от екипажа тръгнаха след него. Тя си помисли, че ще го заловят. С крайчеца на окото си видя как Лавой скочи.