Съдбовният кораб [bg]

— Искаме ми се да бяхме на тяхно място — заяви Алтея с копнеж. Брашън наруши ритъма на краченето си, след което забави темпо. Завъртя я към себе си и ѝ предложи тихо:

— Мога да ни намеря стая някъде.

Алтея поклати тъжно глава.

— Екипажът ни чака при лодката. Казахме им да бъдат там по здрач. Ако закъснеем, ще си помислят, че нещо се е объркало.

— Нека чакат. — Той приведе глава и я целуна жадно. Устата му беше изкусително топла в хладната нощ. Тя изпусна лек, раздразнен звук. — Ела — каза ѝ дрезгаво. Слезе от пътеката към плътния мрак на уличката и я придърпа след себе си. Сред гъстите сенки Брашън я притисна към стената и я целуна по-бавно. Ръцете му се спуснаха от гърба към бедрата ѝ. С невероятна лекота, той внезапно я повдигна. Тялото му притисна нейното към стената и тя усети изпъкналостта на желанието му. — Тук? — попита я пресипнало.

Тя го искаше, но беше твърде опасно.

— Може би ако носех пола. Но не нося. — Алтея нежно се отдръпна от него и той я пусна на земята, но продължи да я притиска към стената. Тя не се възпротиви. Целувките и докосването му бяха по-опияняващи от брендито, което бяха споделили. Устата му имаше вкус на алкохол и страст.

Ненадейно Брашън прекъсна целувката и повдигна глава като елен в клопка.

— Какво е това?

Беше като да се събудиш от сън.

— Кое? — Алтея се почувства замаяна.

— Това крещене. Чуваш ли го? Идва от пристанището.

Приглушените, неспирни викове достигнаха до ушите ѝ. Не можеше да отличи думите, но с непогрешима увереност позна гласа.

— Парагон. — Тя затъкна ризата си обратно в колана. — Да вървим.

Рамо до рамо, двамата забързаха шумно надолу по пътеката. Нямаше смисъл да пазят тишина. Крясъците не бяха необичайни в град като Заграба, но все някога щяха да привлекат внимание. Парагон ревеше една и съща дума отново и отново.

Почти бяха стигнали до доковете, когато Клеф се изстреля към тях.

— Нужен сте на борда, капитане. Парагон йе луднал — задъхано изрече момчето, след което всички се затичаха. Изтрополиха шумно по кея, щом го достигнаха, и Алтея видя чакащия ги екипаж на лодката, а също и Лоп. Джек бе извадила ножа си.

— Натоварих нещата, които купихте, но двама от мъжете липсват — оповести тя. Двамата бивши роби не бяха там. Алтея знаеше, че колкото и да чакаха, това нямаше да се промени.

— Тръгвайте — кратко им нареди тя. — Връщайте се на кораба, всички. Довечера напускаме Заграба.

Последва един шокиран момент, в който Алтея се прокле за глупостта си. Тогава Брашън каза настоятелно:

— Не чухте ли заповедите на помощника? Трябва ли да ви ги повторя?

Те заслизаха надолу по стълбата и в чакащите ги лодки. Гласът на Парагон се носеше ясно над водата.

— Никога, никога, никога! — Дълбоките му тонове кънтяха с печал. Алтея различи силуетите на две малки лодки близо до носа му. Вече си беше привлякъл публика. Несъмнено новината, че новодошлите бяха пристигнали с жив кораб, щеше да се разнесе из Заграба за отрицателно време. Какво щеше да означава това за пиратския град?