Завръщането на Пурпурната гвардия [bg]

Гласът му беше напрегнат, очакващ, почти трескав в наситеността си. Напоследък Кайл много бе мислил по този въпрос. Накъде би могъл да се отправи по широкия свят? Обратно у дома, в земите на Баел? Или в нова земя, в този Дженабакъз, за който бе чувал толкова много в Гвардията? Най-накрая обаче нямаше нужда да се пита — едно място, едно име не му даваше покой, откак случайно го бе дочул, докато се криеше в гората. Място, а може би и мисия. Обърна се към двамината.

— Някой от вас да е чувал за Долманите?

Ответът им изненада Кайл. Името очевидно не значеше нищо за мъжа — погледът му остана безучастен, макар че се премести към спътника му. Гигантът се дръпна като от удар в стомаха. Полази го тръпка, подобна на поклащането на дървесен ствол; той изпусна свистяща въздишка във вид на дълго недоволно ридание.

— Да — отвърна той с напрегнат от чувство глас. — Познавам ги добре. Долманите на Тиен. Намират се в Джакуруку, родната ми страна.

— Тогава колко ще вземете, за да ни закарате там — попита Преследвача и изгледа Кайл с присвити очи.

Мъжът вече се бе извърнал наполовина и произнесе през рамото си:

— Току-що платихте. Вземаме си продоволствието и след това потегляме незабавно.

Въпреки очевидното си неудовлетворение Преследвача кимна.

— Как се казваш?

— Пътник. Той е Ереко.

Преследвача съобщи техните имена. Ереко сведе глава за поздрав.

— Добра стига, другари — усмихнато каза той; беше си върнал самообладанието. — Скоро ще отплаваме в бездната на Танцуващия лед. Добре познавам това море и ако съдя по студения вятър, то се подготвя за нас.

И двамата се върнаха назад по брега.

Докато Преследвача гледаше Кайл, Пустошта изпусна дълга благодарствена въздишка.

— Може би все пак трябваше да се плати…

— Не зная дали се радвам особено на тая работа — каза Кокошката.

Преследвача отказа да остави на мира Кайл.

— Долманите… мястото, споменато от Скинър?

— Да.

— И неговия човек. В Джакуруку, нали?

— Да.

— И сега тоя Теломен или какъвто там е, разправя, че бил от Джакуруку.

— Да.

Преследвача се врътна възмутено.

— Някой се бърка тук, в името на Тъмната Господарка. Това не ми харесва. Твърде явно. Ще има неприятности. Връщания назад. Знам го.

— Какво искаш да кажеш?

Той потърка дъските на лодката с ръце.

— Пляскане през ръцете. Разпръсване. Момче — произнесе той и се обърна, — боговете са просто завистливи деца. Едно опитва да построи замък в тоя пясък. Скоро другите ще го видят или пък вече са го видели. Ще дойдат и ще го съборят.

— Защо?

— Защото не могат да допуснат начертанията на другите да успеят, Кайл. Всеки от тях иска да се сбъднат само неговите.