Гаснещ зрак [bg]

— Никаква, освен вечно да вдигаме залозите — каза Херат. Знаеше добре алтернативата, за която намекваше тя, защото беше вкус, който да вгорчи всеки историк и всеки учен, художник и философ. „Този смъртен страх, тази каша на отчаяние. Водещите сили на света, не непохватни в невежеството си, а обърнали гръб с безразличие.

От това зовем Бездната и виждаме в душите си място, лишено от надежда.

Майко Тъма, безразлична ли си към нас?

Ако е тъй, то нашата богиня е станала по природа студена и властва с безгрижна ръка. С това тя смалява убежденията ни до заблуди и се надсмива на всичкия копнеж в нас.“

— Емрал — каза Херат, — ако е така… — „нашата безразлична майка“ — … тогава какъв е смисълът да спасяваме Куралд Галайн?

— Получихме бърз отговор от Синтара.

Той се намръщи.

— Това доказва слаба зима.

— Да — съгласи се тя. — Предложението ми е добре прието. Нито непрогледна тъмнина, нито светлина ще ни върши работа. Трябва да има подходящ съюз, баланс на сили. За да има светлина в мрака и мрак в светлината.

— Аха. Разбирам.

Внезапната ѝ усмивка беше мимолетна.

— Не мисля. Под „мрак“ тя има предвид всичко, което е долно — пороци всъщност. Страх и злост, пагубната същност на тленната природа. В „светлина“ и само в „светлина“ обитават добродетелите на нашата природа. Тя ни поглъща с усилие и вижда баланса като война на воли на полето на всяка душа. Страхът заслепява, в края на краищата, както подобава на абсолютен мрак, докато най-чистата светлина разкрива кураж, сила и дарбата да виждаме и вярно, и ясно.

— Най-чистата светлина ще заслепява точно толкова сигурно, колкото абсолютния мрак — изтъкна намръщено Херат.

— И затова се търси смесването.

— Алхимия на нечистота — изсумтя Херат.

— И следователно съдбата на всички смъртни същества, историко, ще е непрестанна борба.

Историкът сви рамене и извърна поглед.

— Тя просто говори за всички отминали векове и за всеки предстоящ век. Все пак да ни хвърли в такава користна роля…

— Има го това нещо — каза Емрал Ланеар, — с измяната. По-лесно се преглъща втория път.

— Ще се обърнеш срещу нея?

— Подлъгвам я с привидна победа, да. Но ще се боря за достойнството на мрака, като удрям от него, невидима.

Райз Херат едва не се задави от това твърдение, зачуден дали тя изобщо схваща ужасната му лицемерност. Присви очи към сцената на гоблена.

— Е, и какво е все пак? Не знам художника, нито двора и играчите му.

Намръщена, Върховната жрица се обърна към гоблена.

— Изтъкано от азатанай, казаха ми.

— Откъде дойде?

— Дар. От Гризин Фарл.

— Той пристигна без много на гърба си, Върховна жрице.

Тя сви рамене.

— Имат обичай, предполагам, да поднасят дарове от непознати места.