![Урокът от нейната смърт [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/9/8/urokt-ot-nejnata-smrt-bg-download.jpg)
Урокът от нейната смърт [bg]
- Автор: Дивер Джеффри
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: „Епсилон“
- Переводчик: Росица Германова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Урокът от нейната смърт [bg]». Краткое содержание книги:
„Дивър — новият любимец на Холивуд“ Уошингтън Поуст
Кресги посочи слоя прах по дървените подове и линолеума. Виждаха се само отпечатъците от собствените им стъпки.
— От дълго време не е бил тук.
Корд каза:
— Ще повикаме момчетата от оперативната група да огледат всичко, да вземат образци от написаното и пръстови отпечатъци. Да се махаме.
Слоукъм вървеше откъм задната страна на сградата. Той срещна Корд и Кресги на паркинга.
— Чух нещо там отзад. Отидох да проверя, но нищо не видях. Ако е бил с кола, сега я няма.
— Трябва да обявим сигнал за обща тревога в окръга — рече Корд. Той тръгна към колата си. — Да се проверяват шофьорски документи и вероятни регистрационни номера, Хайде да се връщаме в службата. Ще се обадим по факса до щата и ФБР за издирване на лицето. Трябва да се вземе негова снимка от университета.
— Дадено, да тръгваме — рече Слоукъм.
Оказа се обаче, че трябва да направят отклонение.
Което беше да закарат Ранди Сейлс в спешното отделение на общинската болница на окръг Харисън. Шофираше Корд с близо сто мили в час по правия участък на шосе 302, а в това време Кресги, свил се отзад, притискаше с всички сили срязаните сънни артерии на Сейлс. Тъй като ръцете на Сейлс бяха закрепени с белезници за страничната облегалка на задната седалка в колата, Гилкрист бе успял лесно да направи дълбок и ужасяващо точен разрез.
В болницата, докато Кресги се мъчеше да се изчисти, Корд чакаше във фоайето. Той се бе свил напред, подпрял брадичката си с две ръце.
Лекарят излезе от спешното отделение и след като огледа трите ченгета, спря се при Корд и му каза само:
— Много съжалявам.
Корд кимна и се изправи. Когато излезе навън, той погледна към небето и му се стори, че за миг зърна сребристия сърп на луната, преди да се скрие зад облаците на приближаващата буря.
6.
Сара си мислеше как изведнъж животът й стана щастлив.
Преди всичко тя вече се събуждаше без ония бодлички в корема, които винаги чувстваше в дните за училище и които все още понякога усещаше, след като й се бе присънило някое контролно или урок. Тази сутрин тя седна в леглото, чувствайки се съвършено свободна, безгрижна и в безопасност. Сякаш се бе възползвала от всички хубави страни на бягството от дома, но въпреки това си имаше семейство, своя стая и свой вълшебен кръг в гората зад къщата.
Денят също бе истинска прелест. Слънцето припичаше на кръглото лице на небесен тигър, а вятърът подухваше през младите листа така освежително и бързо, че сякаш се чуваше как дърветата си подвикват едно на друго.
Сара бавно излезе навън и започна игра, на която я бе научил доктор Брек. Тя погледна към моравата и каза на глас: „Т-Р-Е-В-А“. После дойде ред на Д-Ъ-Р-В-О и О-Б-Л-А-К. И се разкикоти, когато посочи към госпожа Клемингтън в съседната къща и изрече: „Д-Ж-У-Д-Ж-Е“.
Посочи към една крава на няколко метра зад оградата. Животното нетърпеливо я погледна, сякаш бе дошло време за доене.
Тя се излегна в своя каменен кръг и извади касетофона от раничката си.
Още едно хубаво нещо в днешния ден: щеше да довърши последната глава от своята книга. Тази бе любимата й история. От доста дни работеше над нея и не бе казала на никого за това. Вече се изпълни почти половин касета, а Сара дори не бе стигнала до кулминацията на разказа. Ще даде касетата на доктор Паркър и нейната секретарка ще напечата думите и Сара ще получи обратно историята си след няколко дни. После ще я препише в тетрадката и ще я покаже на доктор Брек. Тя страшно искаше да му направи впечатление и особено много се бе старала над тази история.
Сара върна лентата назад до началото на историята, за да види какво е написала досега. Натисна бутона за пускане.
Глава петнадесета. Слънчевия човек… Имало едно време един вълшебник, който живеел в гори тилилейски…
Полицаите бяха страшно впечатлени от Уинтън Кресги — мъж, който притежаваше повече книги по прилагане на законите, отколкото те изобщо можеха да си представят, че съществуват, и който умееше да стреля по-добре от всеки един от тях, и то с двете ръце, на малкия полигон в Хигинс. Доколкото си спомняха, никога дотогава не бе имало чернокож полицай в Ню Лебънън и сега участъкът сякаш напомняше на обстановката в холивудски филм.
Те бяха седнали тази вечер и обмисляха къде можеше да е отишъл Гилкрист. Прокурорът Дуейн Лъвъл бе издал съдебно постановление и го бе изпратил по факс до Бостън и Сан Франциско, тъй като Гилкрист бе живял някога и в двата града. После Корд бе прибавил името на Гилкрист към Експресния бюлетин за наказателни постановления и към информационната база данни за полицейските служби в щата и за по-големите градове.