Третият близнак [bg]

— Благодаря — отвърна Лайза.

Напрежението на Джийни започна да я напуска, но тя си остана на мястото, очаквайки Лайзиния „отбой“. След две минути Лайза отвори вратата.

— Излезе от сградата.

Двете подновиха работата с телефоните.

Мъри Клод бе още едно необичайно име и те бързо го откриха. Джийни се свърза с него. Мъри Клод старши й каза със смесица от огорчение и изненада, че преди три години синът му бил в затвора „Атенс“ заради сбиване с ножове в една таверна и щял да излезе най-рано идния януари.

— Това момче можеше да стане всичко, което си поиска — каза той. — Астронавт, нобелов лауреат, кинозвезда, президент на Съединените щати. Имаше ум, чар и добър външен вид. И ги пропиля. Просто ги пропиля!

Джийни разбираше мъката на бащата. Той обвиняваше себе си за това. Изпита силно изкушение да му каже истината, но не бе подготвена, а освен това нямаше и време. Безмълвно се зарече пак да му се обади и да го утеши.

Оставиха Харви Джоунс за най-накрая, защото знаеха, че ще е най-трудно да го намерят.

Джийни почти се отчая, като видя, че в САЩ живеят към един милион Джоунс, а инициалът Х. беше много често срещан. Бе роден в болницата „Уолтър Рийд“ в град Вашингтон, така че Джийни и Лайза започнаха да звънят на всички Харви Джоунс и Х. Джоунс, които бяха включени във вашингтонския указател. Не можаха да намерят никой, който да е бил роден приблизително преди двайсет и две години в „Уолтър Рийд“. Ала се получи и доста дълъг списък с хора, които не отговориха на звъненето.

Джийни отново си зададе въпроса дали всичко това ще даде резултат. Вече имаха трима неизвестни Джордж Дасолт и двайсет-трийсет Х. Джоунс. Подходът й теоретично бе разумен, но ако хората не отговаряха на телефоните, тя не би могла да ги пита нищо. Очите й започнаха да се замъгляват — ставаше нервна от толкова много кафета и безсъние.

В четири часа сутринта двете с Лайза се прехвърлиха на филаделфийските Джоунс.

В четири и половина Джийни го откри.

Тъкмо бе започнала да мисли, че списъкът с неизвестните ще се увеличи с още едно име. Телефонът иззвъня четири пъти, после се чу характерното изщракване на включен телефонен секретар. Но гласът от апарата й бе смътно познат.

— Вие звъните в дома на Харви Джоунс — започна съобщението и тя усети как кожата й настръхва. Все едно слушаше Стив — интонация, дикция, начин на изразяване. — Не мога да вдигна телефона сега, затова оставете съобщение след дългия сигнал.

Джийни затвори и провери адреса. Това бе апартамент на Брус Стрийт, в Университетското градче, недалеч от клиниката „Авънтайн“. Забеляза, че ръцете й треперят, но то бе от желанието да го хване за гърлото.

— Намерих го — въздъхна тя облекчено.