Третият близнак [bg]

Автор: Фоллетт Кен
Год: 1997
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 9544594299
Переводчик: Огнян Алтънчев
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Третият близнак [bg]». Краткое содержание книги:

Младата асистентка Джийни Ферами попада на озадачаващ случай. Еднояйчните близнаци Стив и Денис са родени в различни дни от различни майки в болници, отстоящи на стотици мили една от друга. Д-р Ферами се заема с този случай, но внезапно е уволнена. Стив е обвинен в ужасно престъпление, което се кълне, че не е извършил. Криминално проявеният Денис е в затвора. В търсене на истината Джийни и Стив разбулват ужасяващите тайни зад отдавна потулен проект на Пентагона за генетични изследвания и се изправят пред зли сили, готови на всичко, за да ги спрат… Носителят на престижната награда „Едгар“ Кен Фолет отново покорява върха с последния си трилър „Третият близнак“. Кен Фолет е роден в Кардиф, Уелс. След като завършва философия в „Юнивърсити колидж“ в Лондон, Фолет работи като репортер първо във вестник „Саут Уелс Екоу“, а след това в лондонския „Ивнинг нюз“. Първият му международен бестселър — „Окото на иглата“, печели наградата „Едгар“ на гилдията на американските криминални писатели и по-късно е филмиран с голям успех. Авторът е написал още 9 бестселъра, между които са и донеслите му световна слава „Устоите на земята“ и „Третият близнак“.

Перейти на страницу:

Имаше няколко страници с нея в белоснежни тенис одежди, тържествуващо вдигаща над главата си различни купи и награди. А ето я и мама, бутаща старомодната количка с Пати, ето го и Уил Темпъл с каубойска шапка…

Телефонът иззвъня.

Скочи като опарена, изпускайки албума, и се хвърли към слушалката.

— Лайза?

— Здрасти, Джийни, каква е тая тревога?

Тя се отпусна на дивана облекчено, неспособна да си поеме дъх.

— Слава богу! Знаеш ли откога те търся?

— Отидох на кино с Катрин и Бил. Забранено ли е?

— Съжалявам. Нямах намерение да те разпитвам…

— Всичко е наред. Аз съм ти приятелка и ти можеш да се държиш всякак с мен. Някой ден ще ти го върна и толкоз.

— Благодаря — засмя се Джийни. — Слушай, имам списък с пет имена на хора, които може би са двойници на Стив. — Нарочно смекчаваше случая — истината трудно се преглъщаше наведнъж. — Трябва тази нощ да ги намеря. Ще ми помогнеш ли?

В телефонната слушалка настана мълчание.

— Джийни, насмалко не си изпатих здравата, когато се опитах да вляза в кабинета ти. И двамата, с този от охраната, можехме да изхвърчим. Искам да ти помогна, но имам нужда от тази работа.

Джийни изстина: Не, не можеш да ме изоставиш сега, когато съм толкова близо до успеха.

— Моля те!

— Страх ме е, разбери.

Хладна решителност облада Джийни: Не, няма да те оставя да се измъкнеш толкова лесно.

— Лайза, вече е почти неделя. — Не искам да правя това, но се налага. — Преди една седмица влязох в една горяща сграда, за да те търся.

— Знам…

— Тогава мен също ме беше страх.

Последва дълга тишина.

— Добре, готова съм — каза Лайза най-сетне.

Джийни едва се въздържа да не извика възторжено.

— Колко бързо можеш да стигнеш дотам?

— За петнайсет минути.

— Ще те чакам отвън.

Джийни затвори. Изтича в спалнята, хвърли халата и навлече черни джинси и тъмносиня тениска. После наметна черното си яке и се спусна по стълбите.

Излезе от къщи точно в полунощ.

Неделя

52.

Стигна до университета преди Лайза. Спря на паркинга за гости, защото не искаше лесно запомнящата й се кола да бъде видяна пред Лудницата. После пресече тъмния и пуст комплекс и зачака пред входа на сградата. Укори се защо не е спряла да си вземе нещо за хапване, цял ден нищо не бе яла. В главата й се завъртяха чийзбургери с хрупкави пържени картофки, пици, обилно поръсени със сиренце, ябълков пай с ванилов сладолед…

Най-сетне бялата хонда на Лайза се появи. Тя слезе от колата и хвана Джийни за ръцете.

— Срам ме е — каза тя. — Наложи се да ми напомняш каква приятелка си.

— Разбирам те много добре — отвърна Джийни и я притисна до себе си.

Двете светнаха лампите в лабораторията. Джийни се зае с кафеварката, докато Лайза включи компютъра си и го изчака да се зареди. Антисептичната белота на стените, ярката светлина и неподвижната техника й напомняха морга.

Помисли си, че рано или късно охраната ще дойде да провери какво става. След влизането на Джийни с взлом пазачите държаха Лудницата под око и щяха да забележат, че прозорците светят.

— Ако някой от пазачите дойде на проверка, ще се скрия в онзи килер — каза тя на Лайза.

— Дано само го усетим навреме — отвърна Лайза нервно.

— Трябва да измислим нещо като аларма.

Джийни нямаше търпение да започне издирването на клонингите, но се въздържа — това бе разумна предпазна мярка. Замислено огледа лабораторията и погледът й падна на малкия букет на бюрото на Лайза.

— Какви чувства изпитваш към тая ваза?

— Купих, си я от супера. Мога да си взема и друга.

Джийни изсипа цветята в кошчето и изля водата в мивката. От една лавица свали книгата на Сюзън Л. Фарбър Еднояйчни близнаци, отгледани поотделно, после отиде в края на коридора, където имаше летяща врата, водеща към стълбището. Отвори двете крила леко навътре и ги заклещи с книгата, после закрепи вазата отгоре над едното крило. Което и крило да бутнеха, за да влязат, вазата щеше да падне с трясък на пода.

Лайза я гледаше от вратата на лабораторията:

— А какво ще им кажа, ако ме питат защо съм измислила тоя капан.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?