Третият близнак [bg]

Гледаше списъка и си мислеше какъв предлог да изтъкне. После вдигна телефона и позвъни на бащата на Мъри Клод, но никой не вдигна. Вероятно, каза си Берингтън, днес е отишъл на посещение при сина си в затвора.

Сетне набра телефона на Джордж Дасолт. Този път извади късмет. В слушалката прозвуча познат младежки глас:

— Да, кой се обажда?

— Обаждаме ви се от телефонната компания, сър — каза Берингтън. — Опитваме се да проследим сигнали за телефонен тормоз. Да ви е звънил някой през последните двайсет и четири часа с необичайни молби?

— Не, не бих казал. Но от петък досега ме нямаше, така че е нямало кой да отговаря.

— Благодаря за отзивчивостта ви, сър. Довиждане.

Джийни може и да има телефона на Джордж, но да не е успяла да се свърже с него. Така че това нищо не означаваше.

След това Берингтън позвъни на Ханк Кинг в Бостън.

— Да, кой се обажда?

Това е направо смайващо, каза си Берингтън — всички отвръщаха по един и същи начин. Дали няма и ген за телефонни маниери?

— От телефонната компания — започна Берингтън — се опитваме да проследим обаждания с цел телефонен тормоз и бихме искали да разберем дали някой не ви се е обаждал през последните двайсет и четири часа с необичайни молби или нещо от този род.

Гласът на Ханк бе провлечен.

— Божичко, снощи имах такова здраво парти, че нищо не помня.

„Ами разбира се, снощи момчето е имало рожден ден — помисли си Берингтън. — Сигурно е бил пиян или друсан, или и двете.“

— А, не! Чакайте малко! Сега си спомних, беше посред нощ! Тя каза, че е от бостънската полиция.

— Тя? — Това може да е била Джийни, каза си Берингтън и се приготви да чуе лоши новини.

— Да, беше жена.

— Представи ли се?

— Каза си името, разбира се, но не си го спомням. Сара ли, Керъл ли… Маргарет или… Сюзън… да, точно така, Сюзън Фарбър.

Това реши всичко. Сюзън Фарбър бе авторка на Еднояйчни близнаци, отгледани поотделно. Джийни е използвала първото име, дошло й наум. Това означаваше, че има списъка на клонингите. Берингтън се ужаси. Но мрачно продължи с въпросите:

— И какво ви каза, сър?

— Помоли ме да й съобщя датата и мястото си на раждане.

Това означаваше, че е разбрала, че говори с истинския Хенри Кинг.

— Стори ми се малко странно — продължи Ханк.

— Опитвала се е да разбере нещо за една застрахователна компания. Незаконно е, но понякога го правят. Телефонната компания съжалява, че са ви обезпокоили, господин Кинг, и ви благодари за съдействието — приключи набързо Берингтън.