Третият близнак [bg]

— Аз поемам риска и ще ви защитя — увери го тя.

— Почакайте малко. Веднага се връщам.

Какво щеше да намери вътре? Храм на садизма като дома на Уейн Статнър? Мръсна дупка, пълна с недомита посуда и непрани дрехи? Или пък безупречна чистота, характерна за някои маниакални типове?

Съседът отново се появи.

— Между другото казвам се Молдуин.

— Аз съм Джийни.

— Всъщност истинското ми име е Бърт, но то е толкова сиво, не мислите ли? Винаги съм наричал себе си Молдуин.

Той пъхна ключа в бравата на 5B, превъртя го и влезе.

Джийни го последва.

Намираха се в типична студентска гарсониера — хол и спалия едновременно, малък кухненски бокс и малка баня. Бе обзаведена с какви ли не стари мебели — чамов гардероб, боядисана маса, три различни стола, продънен диван и огромен, произведен преди години телевизор. Не бе почиствана от доста време и леглото бе неоправено. Всичко бе разочароващо нормално.

Джийни затвори вратата зад себе си.

— Не пипайте нищо, само гледайте, — предупреди я Молдуин. — Не искам да си помисли, че съм влизал.

Джийни се питаше какво търси. Да не би да очакваше да намери план на спортната зала с обозначение: Изнасилих я тук! Не бе взел нищо от Лайза като гротесков сувенир. А може и да я е следил седмици преди това и да я е снимал. Може да има цяла колекция от откраднати неща — червила, сметки от ресторант, хвърлена опаковка от сникерс, обява с нейния адрес…

Личността на Харви започна да се оформя в съзнанието й. На едната страна имаше плакат от порнографско списание, на която бе снимана гола жена с избръснати косми между краката и с обица на едната срамна устна. Гледката накара Джийни да потрепери.

Тя огледа малката библиотечка. Вътре бе Стоте дни на Содом от маркиз Дьо Сад и цяла серия от порнографски видеокасети със заглавия като Болка и Крайности. Имаше и няколко учебника по икономика и бизнес — Харви явно учеше в мерилендската бизнес академия.

— Дали мога да видя дрехите му? — попита тя. Не искаше да пренебрегва Молдуин.

— Разбира се, защо не.

Тя отвори гардероба, дрехите на Харви бяха като на Стив — малко консервативни за възрастта им. Обикновени панталони, поло блузи, спортни сака и ризи. Хладилникът бе почти празен, с изключение на пакет от шест кутии бира и бутилка мляко — Харви явно се хранеше навън. Изпод леглото се подаваше спортна чанта, в която имаше ракета за скуош и мръсна хавлия.

Джийни бе разочарована. Това бе бърлогата на чудовището, но тя не беше храм на перверзията.

— Свърших — обърна се тя към Молдуин. — Не съм сигурна какво исках да намеря, но то явно не е тук.

Тогава го видя.

На куката, забита на входната врата, висеше червена бейзболна шапка.

Намерих копелето, а ето и доказателството. Джийни се вгледа отблизо. Думата ОХРАНА бе отпечатана отпред с едри бели букви. Не можа да удържи на изкушението да изтанцува бойния танц на победата из гарсониерата на Харви Джоунс.