Третият близнак [bg]

Бе започнало да се съмва, когато най-сетне спря автомобила пред дома си в Роланд Парк. Влезе вътре и първата му работа бе да позвъни на Джим, но не получи отговор нито от дома, нито от офиса му. Берингтън легна на леглото с дрехите и затвори очи. Въпреки че бе изтощен, не можа да заспи от безпокойство.

В седем часа стана и отново се опита да се свърже с Джим, но не успя. Взе душ, избръсна се и облече тъмни памучни панталони и поло на райета. Напълни една голяма чаша с изстискан портокалов сок и я изпи прав в кухнята. Заби поглед в неделното издание на балтиморския Сън, но заглавията не му говореха нищо, сякаш бяха написани на финландски.

Пруст му се обади в осем.

Джим бе прекарал половината нощ в Пентагона със свой приятел, генерал, разпитвайки персонала от Информационния център, под претекст, че разследват случай на нарушение на сигурността. Генералът, приятел на Джим от времето, когато бе работил в ЦРУ, знаел само, че Логън се опитвал да извади на бял свят някаква секретна операция от седемдесетте и че Джим искал да го спре — нищо повече.

Полковник Логън, който все още бил арестуван, не казвал нищо, освен: Искам адвокат. Обаче резултатът от сканирането се намирал още в компютъра, на който работил Стив, и Джим могъл да разбере какво са открили.

— Ти май беше поръчал да направят електрокардиограми на всички бебета — каза Джим.

— Да, вярно — спомни си смътно Берингтън…

— Логън ги е намерил.

— Всичките?

— Всичките осем.

Това бе възможно най-лошата новина. Електрокардиограмите на всички еднояйчни близнаци бяха съвършено еднакви — все едно че са свалени от един и същи човек. Стив и баща му, а сигурно и Джийни, вече навярно знаят, че Стив е един от осемте клонинги.

— Мамка му! — изсъска Берингтън. — Двайсет и две години опазихме тази тайна и сега това проклето момиче взе, че я откри.

— Казвах ли ти аз, че трябваше да я изчезнем.

Когато се намираше в напрегната ситуация, Джим винаги беше нападателен. След една безсънна нощ обаче Берингтън също загуби търпение.

— Ако още веднъж ми споменеш казвах ли ти аз, ще дойда и ще ти откъсна тъпата тиква, кълна се!

— Добре де, добре — рече примирително Джим.

— Престън знае ли?

— Да, вика, че сме свършени, но той винаги така казва.

— Този път май ще се окаже прав.

Гласът на Джим придоби свойствения си параден оттенък.

— Ти може и да се откажеш, Бери, но не и аз — заяви той. — Всичко, което трябва да се направи, е да се задържи капакът здраво затворен до пресконференцията утре. Ако успеем, сделката ще се осъществи.

— Но какво ще стане след това?

— След това ще имаме сто и осемдесет милиона долара, а с такива пари може да се купи много мълчание.

На Берингтън му се искаше да му вярва.

— Като си такъв умник, кажи какво ще правим сега.