Третият близнак [bg]

Последва мълчание и Джийни затаи дъх.

— Не, забравете — каза той най-сетне. — Аз съм Хенри Кинг, но всички ми викат Ханк. Какво искате?

— Може ли най-напред да ви попитам за датата и мястото ви на раждане?

— Роден съм във Форт Девънс точно преди двадесет и две години. Днес е рожденият ми ден… всъщност вчера, в събота.

Това беше той! Джийни вече бе намерила един клонинг. Сега трябваше да разбере дали не е бил в Балтимор миналата неделя. Мъчеше се да звучи делово, за да скрие вълнението си:

— Бихте ли ми казали кога за последен път сте излизали извън щата?

— Чакайте да видя… това беше май през август. Ходих до Ню Йорк.

Инстинктът на Джийни й подсказа, че човекът говори истината, но въпреки това продължи да го разпитва:

— А миналата неделя къде бяхте?

— На работа.

— Какво работите?

— Е, аз съм студент в масачузетския университет, но в неделите работя като помощник барман в „Блу Ноут Кафе“ в Кеймбридж.

Джийни надраска информацията на листа.

— И сте били там миналата неделя?

— Обслужвах поне стотина клиенти.

— Благодаря ви, господин Кинг. — Ако всичко това бе вярно, той не бе изнасилил Лайза. — Бихте ли ми дали номера на бара, за да проверим алибито ви?

— Номера не си спомням, но го има в указателя. В какво ме подозират?

— Разследваме случай на палеж.

— Радвам се, че имам алиби.

Беше й доста неприятно да слуша гласа на Стив и да знае, че говори със съвършено непознат човек. Щеше й се да види Хенри Кинг и да провери и визуалната прилика. С неохота приключи разговора.

— Намери ли го? — попита Лайза.

— Да, роден е във Форт Девънс и днес навършил двайсет и две години. Със сигурност е същият Хенри Кинг, когото търсим.

— Браво!

— Но има алиби. Казва, че работил в някакъв бар в Кеймбридж. — Тя хвърли поглед на листа. — „Блу Ноут“.

— Да го проверим ли?

Ловният инстинкт у Лайза се бе пробудил и сега нямаше търпение.

— Късно е, но барът трябва още да е отворен, особено в събота вечер. Можеш ли да намериш номера из твоите дискове?

— В тия двата са само домашните телефони. Бизнес телефоните са на други дискове.

Джийни позвъни в справки, дадоха й номера и тя го набра. Отговориха веднага.

— Обажда се детектив Сюзън Фарбър от бостънската полиция. Може ли да говоря с управителя?

— Аз съм, какво е станало? — Човекът имаше испански акцент и в гласа му прозвуча безпокойство.

— Работи ли при вас човек на име Хенри Кинг?

— Ханк? Да, какво е направил той.

Прозвуча така, сякаш Хенри Кинг вече е имал разправии с полицията.

— Може би нищо. Кога го видяхте за последен път?

— Днес… искам да казвам вчера, в събота, работи дневна смяна.