Зовът на барабана [bg]

— Станал си като таралеж — казах и прокарах ръка по пръстите му. — Хайде, ела до огъня, за да мога да ги извадя.

Той се помести послушно, пропълзя покрай Иън, който — след като бе почистен от треските — беше заспал, положил глава на косматия хълбок на Роло. За нещастие промяната на положението ни разкри още слабости в конструкцията пред критичния поглед на Джейми.

— Досега не си строил барака от трупи? — прекъснах лекцията му за вратата, докато вадех една голяма треска от палеца му с пинсетите си.

— Ох! Не, но…

— И построи това проклето нещо само за два дни единствено с брадва и нож, за бога! Няма нито един пирон тук! Защо очакваш да изглежда като Бъкингамския дворец?

— Никога не съм виждал Бъкингамския дворец — рече той доста кротко. После добави: — Но имаш право, сасенак.

— Добре. — Наведох се над дланта му и присвих очи, за да извадя тъмните тресчици, забити под кожата му.

— Е, сигурно поне няма да се срути — каза той след дълго мълчание.

— Не мисля. — Навлажних една кърпа с бренди и попих ръката му, после насочих вниманието си към дясната му длан.

Той мълча известно време. Огънят пукаше тихо и просветваше от време на време, когато между трупите се промъкнеше течение.

— Къщата обаче ще трябва да е на високия хребет — каза той внезапно. — Където растат ягодите.

— Така ли? — промърморих. — Хижата ли имаш предвид? Мислех си, че ще е в другия край на поляната. — Бях извадила колкото трески можах; останалите бяха така дълбоко забити, че трябваше да почакам да се приближат към повърхността.

— Не, не хижата, а хубавата къща — каза тихо. Облегна се на грубите трупи, загледа се над огъня към процепите мрак навън. — Със стълбище и стъклени прозорци.

— О, значи ще е величествена. — Оставих пинсетите в жлеба им и затворих кутията.

— С високи тавани и достатъчно висока врата, за да не си удрям главата, като влизам.

— О, ще е много хубаво. — Облегнах се до него и положих глава на рамото му. Някъде в далечината зави вълк. Роло вдигна глава, излая тихо, заслуша се за миг и пак легна с въздишка.

— Със стая за билки за теб и кабинет за мен с лавици за книгите ми.

— Мммм. — В момента той притежаваше само една книга — „Естествена история на Северна Каролина“, публикувана през 1733 г. Носехме я като пътеводител и справочник.

Огънят отново утихна, но и двамата не помръднахме да добавим дърва. Въглените можеха да ни топлят през нощта, щяхме да го разпалим на сутринта.

Джейми ме прегърна през раменете и се наведе настрани, дръпна ме с него и легнахме свити върху дебел слой сухи листа, които бяха нашата постеля.

— И легло — казах аз. — Можеш да направиш легло, нали?

— Хубаво като леглата в Бъкингамския дворец — каза той.