![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
Много неща се бяха променили откакто Хари бе посещавал този район за последен път. По-рано за прекрасните павилиони се бяха грижили облечени в чисти роби проповедници, любезно представящи древните си догми с традиционните ритми на увереност и търпение. Тъй като повечето галактянски секти целяха да убеждават цели раси и кланове, винаги се бе наблягало на неуморното повторение и разяснение — за да позволят на другите разумни постепенно да свикнат с по-доброто виждане за съдбата. Отделните индивиди играеха ролята само на преносители на идеите в семействата и родините си.
Тази атмосфера на спокойно упорство вече бе започнала да се променя още при предишното му идване тук. Сега, когато субпространственото вълнение разтърсваше — каменните стени, от нея изглежда не беше останало нищо.
Някога спокойните лагери на религиозно-философските съюзи — наследниците, кръстителите и трансцендистите — бяха пълни с тълпи. Чистата материя на павилионите се валяше по земята, докато слушателите се блъскаха напред и крещяха на проповедници, облечени в пищни сребристи одежди и извисили се на смешно издигнати платформи, които се клатеха под високия таван. Усилените им и преведени думи натрапчиво кънтяха или проблясваха поне на десетина галактянски езика, сякаш можеха да убедят другите със самата си гръмкост. Всяка страна полагаше толкова усилия да заглуши другите, че Хари не можеше да разбере нищо. Това обаче, не пречеше на тълпите, чиято напрегнатост сякаш караше въздуха да пропуква от свръхзаредена емоция.
„Тук трябва да е пълно с невидими псивълни и съпреживителни глифове — осъзна той, доволен, че собствените му психически заложби имат друга насоченост и го даряват с блажена безчувственост за такива дразнения. — Ако в тази навалица попадне някой тимбрим, пипалата му сигурно ще се изпържат от всички налични безумни вибрации.“
На площада имаше и други промени. Виждаха се взводове наследници и кръстители, които носеха тояги, домашни ножове и други импровизирани оръжия и се гледаха едни други с омраза. На Хари дори му се стори, че зърва зад прозрачната завеса на един от павилионите няколко ъглести фигури, напомнящи на огромни богомолки.
Видът им го накара да потръпне.
„Тандуаси.“
После идваха павилионите на очакващите и абдикаторите… или по-скоро техните останки. По земята се валяха овъглени знамена — безмълвно свидетелство за това колко яростни са станали древните вражди. Сега, когато Съдният ден изглежда наближаваше, противниците вече не проявяваха дори само привидна търпимост.
Неколцина покрити със сажди очакващи — предимно паяковидни гулдингари и рогати вархисти — предпазливо обикаляха сред развалините, придружавани от роботи, които бяха наели от някоя местна частна охранителна агенция. Вархистите изглеждаха особено жадни за мъст.
Междувременно, като че ли от всички странични улички се разнасяше невероятна глъчка. Подразделение полицейски роботи с пълна скорост профуча покрай тях и отпраши на изток. Няколко дури по-късно Хари погледна към една от алеите и му се стори, че зърва сред сенките няколко оръфани лешояда да оголват костите на труп.
От паянтови амвони, издигнати по Главния път, безброй проповедници се опитваха да привлекат вниманието на тълпите. Мрачният пий'ут все още беше там, където си го спомняше Хари, и протягаше спиралната си шия, като бъбреше на неясни диалекти за необходимостта всички видове да се върнели към изконната си природа — каквото и да означаваше това.
Забеляза също комахдския евангелист, чиято измамна усмивка стана още по-широка, щом срещна погледа на Хари. Съществото силно тропна със задния си крак.
— Там! — извика комахдът и посочи с костеливите си крайници. — Вижте, минава още един земянит! Това доказва, че тяхната отвратителна зараза няма да бъде унищожена, когато родният им свят най-после си получи заслуженото. Не, приятели. Това няма да стане дори, когато Земята бъде конфискувана и праведните си поделят богатия й генетичен басейн. Защото земянитите са плъзнали сред нас като вируси!
Нима всички вие не видяхте днес многобройни доказателства за ужасното им въздействие? Дори чак тук, в Каззкарк, вълконите и техните безумни привърженици бълват злостни лъжи и клевети, съживявайки древни егоистични ереси, които подкопават общото ни виждане за съдбата, подриват основите на нашето общество и представят почтените ни предци като обикновени глупаци!
Докато изливаше омразата си към клана на Хари, комахдът продължаваше да се „усмихва“ и да мига с Измамно чаровните си клепки, оставяйки заблуждаващо впечатление, което явно означаваше нещо съвсем различно на родния му свят. Струваше си да се отбележи, че гневът на проповедника, преди параноично насочен към дишащите водород, сега изглежда изцяло се струпваше върху бедния малък земянитски клан.