Първото правило на магьосника
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първото правило на магьосника». Краткое содержание книги:
А истината е страшна и причинява болка. На Ричард, избрания Търсач, е поверен Мечът на истината.
Заедно с красивата и загадъчна Калан той трябва да се изправи срещу зловещите магии на Мрачния Рал, да спаси света от тежките проклятия, от ужасяващите чудовища (хора и зверове) и страшните сенки.
Загадки, чудеса, магии и мистерии се редуват в един завладяващ сюжет с непредсказуема развръзка.
— Нямам право — каза, гледайки го как отлита. — Нужна му е свобода.
Лицето на Пилето се озари от лека усмивка и той кимна. Наведе се напред и опрял ръце върху коленете си, се загледа в къщата на духовете. Работата вървеше към привършване, оставаше може би още един ден. По раменете и около лицето му се спускаше дълга, сребристосива коса, която скриваше изражението му. Калан наблюдаваше как работи Ричард. Болезнено й се прииска точно сега да е в прегръдките му, болката беше още по-силна, защото знаеше, че не може да си го позволи.
— Искаш да го убиеш, нали, този, Мрачния Рал? — попита Пилето, без да се обръща към нея.
— Много.
— Притежаваш ли достатъчно сила?
— Не — призна си тя.
— А острието на Търсача притежава ли тая сила?
— Не. Защо питаш?
С приближаването на края на деня облаците ставаха все по-тъмни. Пак беше започнало да ръми, къщите потъваха в мрак.
— Както самата ти каза, опасно е да оставаш насаме с Изповедник, който иска нещо много силно. Мисля, че това се отнася и за Търсача. Дори в още по-голяма степен.
Тя замълча за момент, след което каза меко.
— Не искам да изказвам с думи онова, което Мрачният Рал е направил със собствените си ръце на бащата на Ричард; това ще те накара да се страхуваш още повече от Търсача. Но знай, че Ричард също би пуснал птичката на свобода.
Пилето сякаш безшумно се засмя.
— Двамата с теб сме прекалено умни за подобни игри на думи. Нека говорим без тях — той се облегна назад и скръсти ръце пред гърдите си. — Опитах се да убедя старейшините какво чудесно нещо прави за народа ни Търсачът, колко е хубаво, че ни учи на тези неща. Те обаче не мислят така, тъй като са свикнали да вървят само по своя път, те са упорити, понякога упоритостта им надвишава търпението ми. Страхувам се от онова, което двамата с Търсача ще направите на народа ми, ако старейшините кажат не.
— Ричард ти даде дума, че няма да причини зло на хората.
— Думите не са по-силни от бащината кръв. Или от кръвта на сестра ти.
Калан се облегна на стената, загръщайки се в пелерината си, за да се предпази от влажния вятър.
— Аз съм Изповедник, защото такава съм се родила. Аз не търся силата. Бих си избрала друга съдба, бих си избрала да бъда като другите. Но трябва да живея с онова, което ми е отредено, и да го използвам по възможно най-добрия начин. Независимо какво си мислиш за Изповедниците, независимо какво си мислят повечето хора за тях, ние сме тук, за да им служим, да служим на истината. Обичам всички в Средната земя и бих пожертвала живота си за тяхното спасение, за свободата им. Това е всичко, което искам да направя. И въпреки това съм сама.
— Ричард е с теб, той те държи под око, грижи се за теб.
Тя погледна с крайчеца на окото си.
— Ричард идва от Западната земя. Той не знае коя съм. Ако знаеше…
Щом чу това, Пилето повдигна вежда.
— За онзи, който служи на истината…
— Моля те, не ми го напомняй. Това си е мой собствен проблем, чиито последици трябва сама да понеса и от който силно се страхувам. Калните живеят далеч от другите народи. Това ги е дарило с лукса да стоят встрани от проблемите, поне в миналото. Този проблем обаче има дълги ръце; той ще ви достигне. Старейшините могат да отказват помощта си колкото си искат, но те не могат да излязат на борба с истината. Целият народ ще трябва да плати, ако тези малцина поставят гордостта над мъдростта си.
Пилето я слушаше с внимание, с уважение. Калан се обърна към него:
— В момента не мога съвсем точно да ти кажа какво бих направила, ако старейшините кажат не. Не желая да причинявам зло на народа ви, а да го спася от болката, която видях с очите си. Виждала съм какво прави Мрачният Рал с хората. Зная как би постъпил. Ако знаех, че по някакъв начин мога да спра Рал, като убия чудесното момченце на Савидлин, бих го направила, без да се замисля, с голи ръце, ако се наложи, защото макар това да наранява сърцето ми, ще знам, че е спасението за много други дечица. Тежестта, която нося, е ужасна, тежестта на воина. Ти си човек, който е убивал, за да спаси живота на други хора, и зная, че това не ти доставя удоволствие. Мрачният Рал го прави с наслада, повярвай ми. Моля те, помогни ми да спася народа ти, без да му причинявам зло. — По бузите й потекоха сълзи. — Толкова искам да не причинявам болка никому.
Той нежно я притисна до себе си и я остави да поплаче на рамото му.
— Хората от Средната земя са щастливи да имат воин като теб.
— Ако успеем да намерим онова, което търсим, и да го задържим на разстояние от Рал до първия ден на зимата, той ще умре. Никой друг няма да пострада. Но за да го направим, се нуждаем от помощ.