Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Нали каза, че няма да ни се наложи да правим това! Обеща ни! Каза, че няма…
— Покажи ми!
Кара и Райна пристъпваха от крак на крак. Ситуацията никак не им се нравеше. Чувстваха се така, сякаш очакваха той да си избере някоя от тях за през нощта. Но в същото време не искаха да се опълчват против желанията на Господаря Рал. Бердин обаче не помръдваше.
Той я изгледа още по-сурово.
— Това е заповед. Клели сте се да ми се подчинявате. Направи каквото ти казах!
От очите й потекоха сълзи от яд. Протегна ръка и разтвори кожената си дреха.
Имаше само едно зърно. Лявата й гърда беше гладка, с равна повърхност. Задъхваше се от ярост.
Другите две жени забиха поглед в гладката й лява гърда с нескрита почуда. По погледа в очите им Ричард разбра, че не за пръв път виждат гърдите й. Щом Агиелите скочиха в ръцете им, той знаеше, че не това очакваха да видят сега.
Ричард се изправи и каза на Кара и Райна:
— Простете ми, че направих това с вас. — Махна и на трите да се загърнат.
Бердин все още се тресеше от гняв, не помръдваше. Другите две започнаха да се закопчават.
— Какво става тук? — попита Кара и докато продължаваше да закопчава стегнатите копчета, опасният й поглед се спря върху Бердин.
— Ще ви обясня по-късно. Вие двете можете да си вървите.
— Никъде няма да вървим — отвърна Райна с гробовен глас, очите й също не се отделяха от Бердин.
— Напротив, ще го направите — Ричард посочи вратата. После заби пръст към Бердин. — Ти не мърдай.
Кара се приближи към него в защита.
— Няма…
— Недей да спориш с мен. Не съм в настроение! Вън!
Кара и Райна подскочиха от изненада. С последна яростна въздишка Кара махна на Райна да тръгват и затвори вратата зад тях.
Агиелът на Бердин щръкна в стиснатия й юмрук.
— Какво й направи?
— Кой направи това с теб, Бердин? — каза той нежно.
Тя пристъпи към него.
— Какво й направи?
Вече с прояснено съзнание, Ричард усети заклинанието около нея, щом тя се приближи още повече. Различи характерното трептене на магията, дълбоко в себе си изпита онова неприятно, гъделичкащо чувство. Магията не беше добра.
В очите на Бердин видя повече от магия. Различи бясната ярост на Морещица.
— Тя умря, опитвайки се да ме убие.
— Знаех си, че трябва да го направя сама. — Бердин поклати глава с отвращение. — На колене! — изкомандва през зъби.
— Бердин, не съм ти…
Тя замахна с Агиела си и го перна през рамото, той залитна назад.
— Да не си посмял да се обръщаш към мен по име!
Беше се оказала по-бърза, отколкото той очакваше. Притисна рамото си с ръка и от болката му секна дъхът. Изведнъж в главата му възкръснаха всички спомени за използван срещу него Агиел.
Обзе го колебание. Започна да се съмнява, че би могъл да се справи с това. Единствената му възможност беше да я убие, а се бе заклел да не го прави. Пронизващата го до костта болезнена агония в рамото разклати решителността му.
Бердин се приближи.
— Вземи си меча!
Той напрегна сили и скочи на крака. Бердин натисна рамото му с Агиел и го накара да падне на колене. Той с мъка остана в съзнание. Дена го бе научила да издържа на такава болка. Сега трябваше да използва наученото. Взе меча и отново се изправи.
— Опитай се да го използваш срещу мен — изкомандва тя.
Ричард се вгледа в студените й сини очи, мъчеше се да потисне паниката в душата си.
— Не! — Хвърли меча на леглото. — Аз съм Господарят Рал. Ти си свързана с мен.
Тя нададе яростен вик и заби Агиела си в корема му. Стаята се завъртя пред очите му и в следващия миг той осъзна, че лежи по гръб. Останал без дъх, отново успя да се изправи, щом тя му заповяда.
— Използвай ножа си! Бий се с мен!
С треперещи пръсти Ричард измъкна ножа от колана си и й го подаде с дръжката напред.
— Не. Убий ме, ако това е, което наистина желаеш.
Тя издърпа ножа от ръката му.
— Само улесняваш нещата за мен. Исках да те накарам да се мъчиш, но в крайна сметка онова, което се иска, е смъртта ти.
Ричард, разтрисан от агонията на изгарящата, трептяща болка в цялото тяло, напрегна сили и се изпъчи. Посочи:
— Ето, тук се намира сърцето ми, Бердин. Сърцето на Господаря Рал. На онзи Господар Рал, с когото ти си свързана. — Отново се потупа по гърдите. — Намушкай ме тук, ако искаш да ме убиеш.
Тя му се усмихна мрачно.
— Чудесно. Желанието ти ще бъде изпълнено.
— Не, това не е мое желание, а твое. Не искам да ме убиваш.
Тя се поколеба. Сбърчи чело.
— Защитавай се!
— Не, Бердин. Ако това е, което желаеш, тогава трябва сама да избереш.
— Бий се! — Тя го зашлеви с Агиела през лицето.