Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Натан се изправи.
— И какво от това? Аз също те мразя, ама това май никога не те е притеснявало.
— Наистина ли, Натан? Наистина ли ме мразиш?
Той отговори с неясно сумтене.
— Казвал ли съм ти, че тоя твой план е истинска лудост?
— Не и от сутринта насам.
— Е, така е, и го знаеш.
Ан заби поглед в думите в книжката.
— Ти се постара да насочиш пророчеството по правилното разклонение, Натан, защото знаеш какво би могло да се случи, ако тръгне по грешното. Освен това знаеш колко податливи са пророчествата на поквара.
— И какво ще спечелят всички, ако се оставиш да те убият в тоя неразумен план? И мен, заедно с теб! Ще ми се да доживея до хиляда, нали разбираш. И двамата ще загинем заради теб.
Ан стана. Нежно отпусна ръка на мускулестото му рамо.
— Тогава ми кажи, Натан, ти какво би направил. Познаваш пророчествата. Наясно си с надвисналата опасност. Ти самият ме предупреди. Кажи ми какво би направил, ако зависеше от теб.
Той я изгледа продължително. Огънят угасна от очите му, отпусна огромната си ръка върху нейната.
— Същото като теб, Ан. Това е единственият ни шанс. Но от това, че знам какви са опасностите, не ми става по-добре.
— Знам, Натан. Те там ли са, в Ейдиндрил?
— Единият — тихо отвърна той и стисна ръката й. — Другият ще пристигне горе-долу заедно с нас. Видях го в пророчеството. Ан, епохата, в която живеем, кипи от пророчества. Войната привлича пророчествата като торта мухите. Разклоненията тръгват във всички посоки. Всяко от тях трябва да бъде разгадано правилно. Ако поемем по грешната посока на кое да е от тях, сме загубени. Нещо по-лошо, съществуват празнини, където не знам какво може да се направи. Има дори по-лошо и от това — има други пророчества, които също трябва да поемат по правилното разклонение, а ние трябва да можем да ги контролираме.
Ан не можеше да намери думи и затова само кимна. Седна обратно на стола и го придърпа към масата. Натан седна на другия и отчупи парче черен хляб. Задъвка, като в същото време не откъсваше поглед от Ан, която издърпа молива от гръбчето на дневника.
Тя написа:
„Утре през нощта, щом луната изгрее, иди там, където намери това.“
Затвори книжката и я прибра в тайния джоб на сивата си рокля.
Натан се обади с пълна уста.
— Надявам се да е достатъчно умна, за да оправдае доверието ти.
— Обучихме я по възможно най-добрия начин, Натан. Изпратихме я далеч от Двореца за двайсет години, за да се научи да използва главата си. Направихме всичко възможно. Сега трябва да й се доверим. — Ан целуна пръста си, на който през всичките тези години бе стоял пръстенът на Прелата.
— Скъпи Създателю, дай сила и на нея!
Натан духна в лъжицата гореща яхния.
— Имам нужда от меч — обяви той.
Тя сбърчи чело.
— Ти си магьосник, който владее напълно дарбата си. Защо, в името на Създанието, искаш меч?
Той я изгледа, сякаш е малоумна.
— Защото с меч на хълбока ще изглеждам ослепително.
Двадесет и девета глава
— Моля те! — прошепна Катрин.
Ричард не откъсваше поглед от меките й кафяви очи, докато нежно докосваше грейналото й лице. Отметна къдрав черен кичур, паднал над челото й. Щом погледите им се срещнеха, за него бе почти невъзможно да извърне очи, освен ако тя не го направи първа. Сега изпитваше точно това затруднение. Ръката й на кръста му изпращаше през цялото му тяло топъл копнеж. Отчаяно се бореше да извика в съзнанието си образа на Калан, за да устои на импулса си да вземе в обятията си стоящата до него жена и да каже „да“. Тялото му изгаряше от желание да го направи.
— Уморен съм — излъга той. Сънят бе последното нещо, за което мислеше в момента. — Денят беше дълъг. Утре отново ще бъдем заедно.
— Но аз искам…
Той докосна устните й, за да я накара да замълчи. Знаеше, че ако чуе още веднъж тези думи, щеше да му дойде твърде много. Неизреченото предложение на устните й, които залепиха на върха на пръста му мокра целувка, беше почти толкова неустоимо, колкото и откритата покана, отправена с думи. В замъгленото му съзнание трудно се оформяха мисли.
Той успя да си каже наум едно: „Скъпи духове, помогнете ми. Дайте ми сила. Сърцето ми принадлежи на Калан.“
— Утре — успя да промълви накрая.
— Така каза и вчера, а ми бяха нужни часове, за да те открия — прошепна тя и го целуна по ухото.
Ричард бе използвал пелерината на сбърза, за да стане невидим. Беше му малко по-лесно да й устоява, когато не се обръщаше директно към него, но това само отлагаше неизбежното. Когато я видя, подивяла от желание да го открие, не можа да издържи да я гледа разстроена, че той не е с нея, и всичко свърши с това, че й се показа.