Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Ричард усети как болката, преливаща от нея към него, започва да притъпява. Едва тогава осъзна, че за да я понесе, бе забравил да диша. Пое си дълбоко дъх.
Потокът топлина, извиращ от него, намаля, докато накрая секна напълно. Той махна ръка от гърдата й и отметна кичура коса, паднал върху лицето й. Тя отвори очи, мъглявият й син поглед се спря в очите му.
Двамата сведоха глави към гърдата й. Тя отново беше цяла.
— Пак съм си аз — прошепна Бердин. — Чувствам се така, сякаш току-що съм се събудила от кошмарен сън.
Ричард я загърна с червената й дреха.
— И аз.
— Никога досега не е имало такъв Господар Рал — в почуда каза тя. — Слава на духовете, наистина не е имало.
— Никой никога не е изричал по-голяма истина — чу се глас зад тях.
Ричард се извърна и видя облените в сълзи лица на другите две жени, коленичили зад тях.
— Добре ли си, Бердин? — попита Кара.
Бердин, все още объркана и изненадана, кимна.
— Пак съм си аз.
Никой не бе по-изумен от Ричард.
— Можеше да я убиеш — каза Кара. — Ако се бе опитал да използваш меча, тя щеше да хване магията ти, но ти щеше да вземеш ножа си. За теб това нямаше да е трудно. Не беше длъжен да изтърпиш болката на нейния Агиел. Можеше просто да я убиеш.
Ричард кимна.
— Знам. Но тази болка щеше да е още по-ужасна.
Бердин хвърли Агиела си в краката му.
— Подарявам ти това, Господарю Рал.
Другите две освободиха своите Агиели от златните верижки и ги захвърлиха до този на Бердин.
— И аз ти го подарявам, Господарю Рал — каза Кара.
— И аз, Господарю Рал.
Ричард заби поглед в червените пръчки на пода пред него. Помисли си за меча и колко мрази онова, което му причиняваше той, как ненавижда всичките убийства, извършени с него, и онези, които знаеше, че му предстоят. Но все още не можеше да се откаже от оръжието си.
— Това означава за мен повече, отколкото можете да си представите — каза той, не смееше да ги погледне в очите. — Фактът, че сте готови да го направите, крие огромен смисъл. Той доказва сърцата и връзката ви. Простете ми, но засега съм длъжен да ви помоля да ги задържите. — Той им подаде Агиелите. — Когато всичко свърши, когато се освободим от заплахата, тогава ще можем да се освободим от сенките, които ни преследват. Но засега трябва да се борим в името на онези, които разчитат на нас. Нашите оръжия, колкото и ужасни да са, ни дават възможност да продължим делото.
Кара го докосна нежно по рамото.
— Разбираме, Господарю Рал. Ще бъде така, както казваш. Щом всичко свърши, ще можем да се освободим не само от враговете отвън, но и от онези вътре в нас.
Ричард кимна.
— Дотогава трябва да бъдем силни. Трябва да бъдем вятърът на смъртта.
В настъпилата тишина Ричард се запита какво ли е довело сбързовете в Ейдиндрил. Сети се за онзи, който уби Катрин. Същият, който му беше казал, че го защитава. Да го защитава? Невъзможно.
Но като се замисли по-сериозно, си даде сметка, че сбързът всъщност не го бе нападнал. Спомни си първата атака пред Двореца на изповедниците, когато беше с Грач. Всъщност Грач беше нападнал сбързовете и Ричард се бе притекъл на помощ на приятеля си. Те бяха искали да убият „зелените очи“, както се изразиха за змея. Но не бяха нападали Ричард.
Този днес бе имал най-голям шанс от всички. Ричард беше без меча. И въпреки това сбързът не го нападна. Вместо това избяга, без да влиза в бой. И се обърна към него с „братко по кожа“. Самата мисъл за значението на това го накара да настръхне.
Тайничко се почеса по врата.
Кара прокара пръст по мястото, към което посегна той.
— Какво е това?
— Не знам. Но непрекъснато ме сърби.
Тридесета глава
Вирна крачеше възмутено из малкия параклис. Как се осмелява Прелат Аналина да постъпва така? Вирна й бе казала, че иска да чуе от нея онези думи, за да е сигурна в самоличността й. Беше поискала Прелатът да повтори, че за нея Вирна е не особено забележителна Сестра. Караше я да изрече отново тези жестоки думи, за да покаже, че е наясно, че в очите на Прелат Аналина тя е Сестра с незначителна важност и че е била използвана.
Този път възнамеряваше, ако допусне да бъде експлоатирана и да следва заповедите на Прелата като предана Сестра на светлината, да е по нейно желание.
Край със сълзите. Нямаше да скача всеки път, когато онази жена я посочи с пръст. Не бе отдала живота си на копнежа да стане Сестра на светлината, не бе работила толкова упорито дълги години, за да бъде третирана с подобно неуважение сега.
Онова, което я вбесяваше най-много, бе, че го допусна за пореден път. Беше казала на Прелата, че трябва първо да повтори онези думи, за да докаже самоличността си. В противен случай — бе я заплашила Вирна — ще хвърли дневника в огъня. Този път Вирна диктуваше правилата: първо трябва да докажеш, че си ти. Вместо това Прелатът отново щракна с пръст и Вирна се отзова незабавно.