Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
От центъра на покоя вътре в него заструи аурата на осъзнаването. Това имаше връзка със заклинанието. Не знаеше точно как, но имаше.
Ричард изведнъж седна назад на пети. Постоя така, широко отворил очи, после скочи и се спусна към вратата. Спря се. Защо си мисли това? Можеше да греши.
Ами ако не греши?
Отвори вратата лекичко, колкото да се мушне навън и бързо я хлопна зад себе си. Иган погледна в неговата посока. Все още беше със скръстени ръце. Ричард огледа коридора в посоката на Бердин, която, облечена в червената си дреха, се бе подпряла на стената. Гледаше го.
Той сви пръст в знак да се приближи. Тя се изправи и тръгна по коридора. Спря пред него и погледна към вратата. Намръщи се и втренчи поглед в очите му.
— Дукесата иска да е с теб. Връщай се при нея!
— Иди да доведеш Кара и Райна и трите се върнете тук. — В гласа му се усещаше нажеженото излъчване на погледа му. — Веднага.
— Има ли нещо…
— Веднага!
Тя отново хвърли поглед към вратата и без да каже нито дума повече, се отдалечи. Щом изчезна от погледа му в края на коридора, Ричард се обърна към Иган, който продължаваше да го гледа.
— Защо я пусна да влезе в стаята ми?
Челото на Иган се вдигна в объркване. Вдигна ръка към вратата.
— Ами… както е… облечена. Каза, че тази нощ сте искали да се облече така и да дойде при вас. — Той се покашля. — Беше очевидно защо. Помислих си, че ще се ядосате, ако не я пусна, след като сте й казали да дойде в стаята ви през нощта.
Ричард завъртя дръжката и бутна вратата навътре. Покани го с ръка. Иган се поколеба, но накрая влезе.
Видя останките й и се вкамени.
— Господарю Рал, съжалявам. Не видях сбърз. Ако го бях забелязал, щях да го спра, или поне щях да се опитам да ви предупредя. Кълна се. — Той простена. — Скъпи духове, каква жестока смърт. Господарю Рал, аз ви измених.
— Погледни в ръката й, Иган.
Той плъзна поглед и видя, че юмрукът й все още стиска нож.
— Какво по?…
— Не съм я молил да идва. Дойде в стаята ми, за да ме убие.
Иган извърна поглед. Разбра прекрасно намека. Всеки предишен Господар Рал би екзекутирал стража си за подобен провал.
— Тя изигра и мен, Иган. Вината не е твоя. Но никога повече не допускай друга жена освен бъдещата ми съпруга да влиза в стаята ми. Разбра ли? Ако видиш жена да влиза в стаята ми, имаш моето позволение да я убиеш, независимо от всичко.
Той удари с юмрук гърдите си.
— Да, Господарю Рал.
— Иган, моля те, увий я в тоя килим и я махни оттук. Засега нека остане в стаята си. Заеми мястото си в коридора и щом трите Морещици се появят, прати ги при мен.
Иган се зае да изпълнява заповедите, без да задава въпроси. За човек с неговия ръст и сила това не представляваше никакъв проблем.
След като забеляза повреденото резе, Ричард придърпа един стол към камината и седна край огъня, с лице към вратата. Надяваше се да греши. Но какво щеше да прави, ако не грешеше? Седеше в тишината, заслушан в пращенето на огъня, и чакаше трите жени.
— Влез — провикна се той в отговор на почукването на вратата.
Появи се Кара, следвана от Райна, и двете облечени в кафявите си дрехи. Накрая вървеше Бердин. Първите две гледаха спокойно пред себе си, Бердин обгърна стаята с по-напрегнат поглед. Трите се спряха пред него.
— Да, Господарю Рал? — попита Кара с безстрастен глас. — Желаете ли нещо?
Ричард скръсти ръце.
— Покажете ми гърдите си. И трите!
Кара зяпна да каже нещо, но бързо стисна устни и започна да се разкопчава. Райна я погледна и видя, че изпълнява заповедта. Неохотно направи същото. Бердин ги гледаше. Бавно започна да разкопчава червената си дреха.
Щом свърши, Кара хвана ревера на дрехата си, но не го отгърна. В израза й се четеше едва потискана омраза. Ричард намести меча в скута си и кръстоса крака.
— Чакам — каза той.
Кара въздъхна примирено и се разгърди. На блещукащата светлина от камината Ричард огледа двете й зърна и видя треперливата сянка, която хвърляха изпъкналите пъпчици. И двете имаха релефната структура на плът, а не гладкостта на маскировъчна боя. Ричард плъзна поглед към Райна в безмълвна заповед. Докато чакаше, не каза нищо. Видя усилието й да си държи езика зад зъбите и в същото време да вземе решение какво да прави. Стискаше възмутено устни, но накрая посегна и разтвори дрехата си. Ричард огледа внимателно и нейните гърди. И двете й зърна бяха истински.
Извърна поглед към Бердин. Тя беше онази, която го заплаши. Тя беше онази, която насочи Агиела си към него.
Не унижението, а яростта бе обагрила лицето на Бердин в цвета на червената й дреха.