Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Истинската причина, поради която те избрах да отидеш за Ричард, беше, защото от всички Сестри ти бе единствената, на която вярвах толкова безусловно, че да мога да й поверя съдбата на целия свят. Вече знаеш за битката, която Ричард спечели срещу Пазителя. Без него днес всички ние щяхме да сме всмукани в света на мъртвите. Битката ни най-малко не беше «незначителна». Това беше най-важната мисия, възлагана някога на Сестра. Имах доверие единствено на теб.
Близо триста години преди твоето раждане Натан ме предупреди за опасността, която грози света на живите. Петстотин години преди Ричард да се роди, двамата с Натан знаехме, че на този свят ще се появи магьосник-воин. Пророчествата ни подсказаха някои от нещата, които трябваше да се направят. Никога до този момент не се бяхме сблъсквали с подобно предизвикателство.
Когато се роди Ричард, двамата с Натан заобиколихме по море голямата бариера и се озовахме в Новия свят. Натан успя да вземе от Магьосническата кула в Ейдиндрил една важна магическа книга и да я скрие от Мрачния Рал. Даде я на втория баща на Ричард, като го принуди да обещае, че ще накара сина си да я научи наизуст. Единствено чрез такива изпитания и събития в живота му у дома този младеж можеше да бъде трениран да стане човекът, притежаващ достатъчно мъдрост и смелост, за да спре първата заплаха — Мрачния Рал, неговия истински баща. А по-късно и да възстанови равновесието в света на живите. Той сигурно е най-важният човек, родил се на земята през последните три хиляди години.
Ричард е магьосникът-воин, който ще ни поведе в последната битка. Това пророчествата ни казаха, но не уточниха дали ще победим. Става въпрос за най-важната битка в историята на човешкия род. Нямахме друг шанс, освен да се погрижим Ричард да не бъде докоснат от ръката на злото в живота си на обикновен човек. В тази битка магията трябва да се ръководи от сърцето.
Изпратих теб да го доведеш в Двореца, защото ти беше единствената, на която можех да имам доверие, че ще изпълни задачата. Познавах сърцето и душата ти и знаех, че не си Сестра на мрака.
Сигурна съм, че се питаш как допуснах да го търсиш цели двайсет години, при положение че през цялото време знаех къде е. Можех да изчакам и да те изпратя при него, когато порасне, и да ти разкрия способностите му, когато вече е проявил дарбата си. Срамувам се да призная, че те използвах, също както използвах и Ричард.
Заради предизвикателствата, които стояха пред нас, бях длъжна да те науча на неща, които не би могла да научиш в Двореца на пророците, докато Ричард растеше и научаваше някои от важните неща, които щяха да са му необходими по-късно. Налагаше се да се научиш да използваш главата си, а не да следваш стриктно правилата, върху които винаги са се облягали Сестрите в Двореца. Трябваше да те оставя да развиеш вътрешните си умения в реалния свят. Защото битката, която предстои, ще се води там. Затвореният свят на Двореца не е място, където човек може да научи много за живота.
Не очаквам от теб да ми простиш. Това също е една от тежестите, които Прелатът трябва да се научи да понася: омразата на онази, която обича като собствена дъщеря.
Когато ти казах ужасните думи, го направих с определена цел. Трябваше веднъж завинаги да изкореня от теб навика, възпитаван от Двореца, да постъпваш така, както си обучавана, да следваш сляпо заповедите. Трябваше да те вбеся достатъчно, за да се научиш сама да преценяваш кое е правилно. Още докато беше малка, разбрах, че мога да разчитам на характера ти.
Не можех да съм сигурна, че ако ти кажа причините, ще ме разбереш и ще направиш необходимото. Човек понякога е способен на правилна преценка единствено ако се опре на личния си морал, а не на дадените му заповеди. Това беше казано и в пророчествата. Вярвах, че щом настъпи моментът да действаш сама, ще вземеш правилното решение, а няма да се оставиш на течението на навиците, придобити по време на обучението.
Другата причина да ти наговоря всичко това в кабинета ми беше, че подозирах, че една от администраторките ми е Сестра на мрака. Знаех, че моят щит няма да й попречи да чуе думите ми. Оставих те да ме издадат, за да може Сестрата да ме нападне, да провокирам активността на Сестрите на мрака. Знаех, че има вероятност да умра, но предпочетох това пред възможността светът да бъде всмукан от Пазителя. Понякога се налага Прелатът да използва дори самата себе си.
Засега, Вирна, мога да ти кажа, че ти напълно и изцяло оправда очакванията и надеждите ми. Ти изигра съществена роля в спасяването на света от Пазителя. С твоята помощ засега нещата са на наша страна.
Още първия път, когато те видях, се усмихнах, защото на лицето ти беше изписана ядосана гримаса. И помниш ли защо? Ще ти кажа, в случай че си забравила. Всяка новопостъпила в Двореца послушница биваше подлагана на тест. Рано или късно обвинявахме всяко момиче в нещо, което не е извършило. Повечето се разплакваха. Някои се намръщваха. Трети понасяха срама на вината със стоическо примирение. Само ти се ядоса на несправедливостта. По този начин доказа себе си.