Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Просто трябваше да хвърли книжката в огъня — да я унищожи. Нека тогава Прелатът се опита да я използва. Нека й бъде дадено да разбере, че Вирна повече няма да допусне да се държат с нея като с глупачка. Да видим дали ще й хареса да не изпълняват желанията й. Щеше да й се отрази добре.
Точно това трябваше да направи, но не можа. Книжката все още стоеше пъхната отзад в колана й. Въпреки че я болеше, тя все пак беше Сестра. Трябваше да е сигурна. Прелатът все още не й беше доказала, че наистина е жива и че другата книжка е у нея. Щом се убеди, Вирна щеше да хвърли своята в огъня.
Спря да крачи и надзърна през един от прозорците. Луната беше изгряла. Този път нямаше да прави компромиси, ако желанията й не бъдат изпълнени. Закле се, че или Прелатът ще направи каквото се иска от нея и ще докаже самоличността си, или Вирна ще изгори дневника. Това беше последният шанс на Аналина.
Вирна вдигна малката свещ от покрития с бял покров, поръбен със златна нишка олтар и я сложи на малката масичка отстрани. Купата, в която намери дневника, беше върху олтара. Вместо книжката сега вътре се виждаше малък пламък. Ако Прелатът за пореден път не изпълни желанието й, дневникът ще се озове обратно в купата, но този път освен него ще има и огън.
Извади малката черна книжка от тайния джоб и я остави на масичката. Придърпа трикракото столче. Целуна пръстена на Прелата на безименния си пръст, пое си дълбоко дъх, произнесе молитва за напътствие към Създателя и отвори книжката.
Вътре имаше съобщение. Няколко изписани страници.
„Скъпа моя Вирна“, започваше то. Вирна стисна устни. Наистина й беше „скъпа“.
„Скъпа моя Вирна, най-напред лесната част. Помолих те да отидеш в параклиса заради голямата опасност. Не можем да рискуваме друг да прочете съобщенията ми, още по-малко да разбере, че двамата с Натан сме живи. Параклисът е единственото място, за което съм сигурна, че написаното от мен няма да бъде видяно от чужди очи. И това е причината, поради която не се вслушах в разумната ти предпазливост. Ти, разбира се, с право очакваш да докажа, че наистина съм аз. Сега, когато съм сигурна, че си сама и на сигурно място, ще го направя.
Във връзка със същите предохранителни мерки, поради които единственото място, от което ще се свързваме, трябва да е параклисът, трябва да направиш още нещо — винаги изтривай внимателно съобщенията, преди да напуснеш неговата сигурност.
Преди да продължа, ще ти дам моето доказателство. Както ме помоли, ето какво ти казах в кабинета ми първия път, когато те видях след завръщането ти:
«Избрах те, Вирна, защото беше много назад в списъка на Сестрите. И защото си не особено забележителна. Не ми се вярваше да си от тях. Ти си с нищо незабележима личност. Сигурна съм, че Сестрите Грейс и Елизабет са си прокарали път до първите места в списъка, защото онзи, който стои начело на Сестрите на мрака, е преценил, че може да ги пожертва. Аз стоя начело на Сестрите на светлината. Избрах те поради същата причина.
Има Сестри, които са много ценни за нашата цел. Не бих рискувала някоя от тях за подобна работа. Момчето може да е важно за нас, но не повече от някои други неща в Двореца. Това бе една възможност, която не исках да изпускам. Ако се бяха появили проблеми и никоя от вас не се бе завърнала… е, смятам, разбираш, че един генерал не би искал да загуби най-добрите си войници в незначителна битка.»“
Вирна обърна книжката върху масата и зарови лицето си в ръце. Нямаше съмнение — двойникът на книжката беше у Прелат Аналина. Тя беше жива, както най-вероятно и Натан.
Вирна втренчи поглед в малкото пламъче, горящо в купата. Болката от тези думи прогори гърдите й. С неохота, с треперещи пръсти вдигна книжката и продължи да чете:
„Вирна, знам, че тези думи са разбили сърцето ти. Знам още и че изричането им разби моето сърце, защото не бяха истина. Сигурно ти се струва, че си била използвана подло. Грешно е да се лъже, но още по-грешно е да се допусне злото да възтържествува, и то поради причина, че си се придържал към истината с цената на здравия разум. Ако Сестрите на мрака ме бяха попитали какви са моите планове, щях да ги излъжа. Да направя нещо друго, би означавало да допусна злото да възтържествува.
Сега искам да ти кажа истината, наясно съм, че този път нямаш причина да ми вярваш. Но все пак искам да знаеш, че думите ми са искрени. Вярвам в интелигентността ти и съм сигурна, че ако се вслушаш в тях, ще разбереш, че е така.