Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Сякаш цялата му челюст се разтресе и зъбите му щяха да изпаднат. Болката се вряза в ухото му и почти го заслепи. Облян в студена пот, едва поемайки си дъх, той се изправи.
— Бердин, в теб има две магии. Едната те свързва с мен, другата е онова, което са вложили в теб, когато са изрязали зърното ти. Не можеш да продължиш да носиш и двете в себе си. Едната трябва да бъде прекършена. Аз съм твоят Господар Рал. Ти си свързана с мен. Единственият начин да ме убиеш е, като разрушиш връзката. Животът ми е в твои ръце.
Тя се стрелна към него. Той отхвръкна назад и падна по гръб, главата му издрънча в пода. Бердин скочи отгоре му, крещеше от ярост.
— Бий се с мен, копеле! — Удари го с юмрук в гърдите, в другата й ръка проблесна ножът. В очите й блестяха сълзи. — Бий се! Бий се! Бий се!
— Не. Ако искаш да ме убиеш — трябва да го направиш сама.
— Бий се! — Тя го удари през лицето. — Не мога да те убия, ако не се биеш с мен! Защитавай се!
Ричард я обгърна с две ръце и я придърпа към себе си. Сви колене и се плъзна назад, докато гърбът му опря в рамката на леглото.
— Бердин, ти си свързана с мен и аз ще те защитавам. Няма да те оставя да умреш просто ей така. Искам те жива. Искам да си ми защитник.
— Не! — изкрещя тя. — Аз трябва да те убия! За да го направя, трябва да се биеш с мен! Не мога, ако не се опиташ да ме убиеш! Трябва да го направя!
Тя захлипа в яростна безнадеждност, опря ножа в гърлото му. Той не направи нищо, за да я спре.
Прокара ръка през чупливата й кафява коса.
— Бердин, клел съм се да се боря в защита на онези, които искат да живеят свободни. Това е моята връзка с теб. Няма да направя нищо, за да те нараня. Знам, че не искаш да ме убиеш. Ти се закле в живота си, че ще ме защитаваш.
— Ще те убия! Ще те убия!
— Вярвам в теб, Бердин, в клетвата ти към мен. Оставям живота си на твоята дума и на връзката ти с мен.
Тя едва си поемаше дъх от накъсаните хлипове, погледът й не помръдваше от очите му. Затресе се в неудържим плач. Ричард бе напълно неподвижен, ножът все още опираше в гърлото му.
— Тогава трябва да ме убиеш — проплака тя. — Моля те… Не издържам повече. Моля те… убий ме!
— Никога не бих те наранил, Бердин. Аз ти върнах свободата. Сега сама отговаряш за действията си.
Бердин нададе пронизителен вой на отчаяние и захвърли ножа на пода. Отпусна се в прегръдките на Ричард и обви с ръце врата му.
— О, Господарю Рал — простена, — прости ми. Прости ми. О, скъпи духове, какво направих!
— Доказа връзката си — прошепна той, без да я пуска от прегръдката си.
— Те ми причиниха болка — плачеше тя, — толкова силна болка. Никога преди не бях изпитвала по-силна болка. Толкова е трудно да се преборя с това.
Той я притисна до себе си.
— Знам, но трябва.
Тя опря ръка в гърдите му и се отблъсна.
— Не мога.
Ричард никога не бе виждал човек, който да изпитва по-голямо страдание.
— Моля те, Господарю Рал, убий ме. Не мога да понеса тази болка. Умолявам те, убий ме!
Ричард, затрогнат до сълзи от страданието й, я придърпа към себе си и я прегърна силно, опита се да я успокои, като я галеше по главата. Не помогна. Тя само заплака по-неудържимо.
Той седна изправен до леглото, Бердин се тресеше от плач. Без да мисли какво прави и без да разбира защо, Ричард постави длан върху лявата й гърда.
Потърси центъра на покоя, мястото, лишено от мисъл, спокойствието вътре в себе си. Остави се на инстинкта. Усети как непоносимата болка се промъква през него. Нейната болка. Онова, което й бяха сторили; онова, което й причиняваше в момента другата магия. Както преди малко с болката от Агиел, устоя и на тази болка.
Обзет от състрадание, изпита мъката на тежкия й живот, мъката на това да станеш Морещица, болезнената загуба на някогашното си аз. Затвори очи и пое всичко това в себе си. Макар да не виждаше конкретните събития, причинили й това, усети белезите, които те бяха оставили в душата й. Напрегна сили, за да устои на болката. Превърнал се в непоколебима скала, остави потока на болката да премине през цялото му тяло и душа.
Превърна се в онази скала, от която имаше нужда тя. Остави топлото си чувство към тази невинна душа, към тази жертва на страданието, да я изпълни. Без да разбира напълно чувствата, които пламнаха в него, се остави на инстинкта си. Започна да попива в себе си страданието й, за да не й се налага да го изпитва тя, за да й помогне. В същото време усети как вътрешната му топлина потича към нея чрез ръката му, докосваща гърдата й. Сякаш дланта му го свързваше с искрицата живот в нея, с душата й.
Плачът й утихна, дишането й се успокои, мускулите й се отпуснаха и тя се облегна върху таблата на леглото.