Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
Тя се надвеси над него, извила едната си ръка зад гърба. Усмихна му се и погали лицето му с другата. Той усети горещата й плът. Тя се наведе и обърса устни в неговите. Ричард си помисли, че ще умре от наслада. Ръката й се спря на гърдите му.
— Легни, любов моя — прошепна Катрин и го блъсна назад.
Той се отпусна на леглото, загледан в нея през нямата агония на желанието.
Помисли си за Калан. Беше безсилен. Смътно си спомни някои от нещата, които му бе казал Натан за дарбата му: тя е вътре в него и гневът може да я изкара навън. Но не усещаше гняв. Натан му бе споменал още и че магьосникът-войн използва дарбата си по инстинкт. Ричард си спомни, че се бе отдал на този свой инстинкт, когато щеше да умре в ръцете на Лилиана, една от Сестрите на мрака. Беше освободил вътрешната си сила. Беше събудил инстинктивното си чувство за самозащита.
Катрин сви коляно върху леглото.
— Най-после, любов моя.
Захвърлен в безнадеждността, Ричард се остави в обятията на онзи познат център на покоя, на инстинкта отвъд булото на съзнанието. Отпусна се в тъмната бездна. Престана да владее действията си и нещата тръгнаха сами. И в двата случая беше загубен.
Някаква безбрежна яснота се възпламени и прогони мъглата.
Ричард вдигна очи и видя над себе си жена, към която не изпитваше никакви чувства. Хладният разсъдък се върна и той разбра. И преди го бе докосвала магия. Усещането му беше познато. Воалът около него се разкъса. В тази жена имаше магия. Сега, когато мъглата се раздигна, усети студените й пръсти, впиващи се в съзнанието му. Но защо?
Тогава видя ножа.
Катрин вдигна ръка над главата си и на светлината на лампата проблясна острие. С невъобразим прилив на сила Ричард се метна на пода в същия миг, в който Катрин заби ножа в завивките. Светкавично го измъкна и се втурна към Ричард.
Твърде късно. Той понечи да я ритне, но през забулените си усещания и мисли усети присъствието на сбърз. Почти в същия миг го видя да се материализира от въздуха зад него.
Тогава светът изби в червено. Усети по лицето му да плисва топла кръв, видя разкъсаната нощница пред очите си. Раздраните краища фин плат се развяха като вятър. Трите остриета разсякоха Катрин почти изцяло на две половини. Сбързът се строполи на пода от другата страна.
Ричард се извъртя изпод нея и скочи на крака, тя се отпусна безжизнено на пода, отвратителната гледка на вътрешностите й заля килима. Ужасяващите й стонове постепенно заглъхнаха в болезнени хрипове.
Ричард се сви напред с разтворени крака и ръце, с лице към сбърза от другата страна на Катрин. Съществото стискаше в двете си лапи по един триостър нож. Между двамата Катрин се загърчи в смъртна агония.
Сбързът отстъпи назад към прозореца, мънистените му очи не се отлепяха от Ричард. Направи още крачка, закривайки с черната си пелерина едната си ръка, покрита с люспи, и огледа стаята.
Ричард се хвърли към меча. Спря внезапно, щом сбързът стъпи с крак върху ножницата, притискайки я към земята.
— Не — изсъска той. — Тя щеше да те изззкорми.
— Също както и ти!
— Не. Аз те зззащитавах, братко по кожа.
Онемял, Ричард се втренчи в тъмната фигура. Сбързът се загърна в пелерината си и потъна в нощта. Ричард се втурна към прозореца да го настигне. Ръцете му уловиха празния въздух, тялото му се блъсна в рамката на прозореца, провисвайки наполовина навън. Сбързът беше изчезнал. Съзнанието му вече не усещаше присъствието му.
В празнотата след изчезването на сбърза съзнанието на Ричард се изпълни с гледката на потъналата във вътрешностите си Катрин. Повърна през прозореца.
Щом пристъпът му отмина и престана да му се вие свят, се дотътри до тялото на пода и коленичи край него. Благодари на духовете, че е тя мъртва и повече не се мъчи. Дори да се бе опитала да го убие, не можеше да гледа как се гърчи в агонията на подобна смърт.
Вгледа се в лицето й. Не можеше да си представи, че е изпитвал към нея чувствата, за които сега само смътно си спомняше. Беше просто обикновена жена. Но обгърната с магия. Сигурно беше някакво заклинание, което упражняваше контрол върху разсъдъка му. Ричард се бе съвзел тъкмо навреме. Дарбата му бе унищожила заклинанието. Горната част на разкъсаната й нощница беше омотала врата й. Някакво ледено чувство, от което по тялото му преминаха иглички, прикова вниманието му върху гърдите й. Присви очи и се наведе, за да огледа по-добре. Протегна ръка и докосна дясното й зърно. После докосна лявото. Бяха различни.
Запали една лампа от огъня. Върна се при тялото и поднесе лампата над лявата й гърда. Наплюнчи пръста си и потърка гладкото зърно. То изчезна. С нощницата й изчисти боята от гърдата й. Отдолу остана гладка, абсолютно равномерна кожа. Катрин нямаше ляво зърно.