Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Ще излезе ли напред жената, наречена Айла? Стомахът на Айла се сви и с омекнали колене тя се приближи към стареца.
— Желаеш ли да станеш една от Мамутоите? — попита той.
— Да — прошепна тя с разтреперан глас.
— Ще почиташ ли Мут, Великата Майка, ще се прекланяш ли пред всички Нейни Духове и, най-вече, ще приемеш ли никога да не обиждаш Духа на Мамута; ще се стараеш ли да си достойна за Мамутоите, да издигаш достойнството на Лъвския бивак и винаги да уважаваш Мамут и същината на Огнището на Мамута?
— Да.
Едва ли беше в състояние да каже нещо повече. Не беше много сигурна какво точно би трябвало да прави, за да постигне всичко това, но определено щеше да положи усилия.
— Този бивак приема ли тази жена? — попита Мамут събранието.
— Да, приемаме я — отговориха му в хор.
— Има ли някой тук, който не я приема?
Настъпи дълга пауза и Айла не беше сигурна, че Фребек няма да се противопостави, но никой не каза нищо.
— Талут, водачо на Лъвския бивак, ще поставиш ли знака? — попита напевно Мамут.
Като видя, че Талут изважда ножа си от канията, Айла усети, как сърцето и заби силно. Това бе нещо неочаквано. Не знаеше какво ще прави той с този нож, но какво и да беше то, знаеше, че няма да и се понрави. Едрият водач хвана ръката и, вдигна ръкава и, допря до нея кремъчния нож и бързо изтегли права рязка над лакътя и от която потече кръв. Айла усети болката, но не трепна. С още влажния от кръвта нож Талут издълба права линия върху пластинката от бивник, която висеше на врата му и която Мамут държеше. Получи се кърваво улейче. Тогава Мамут изрече някакви слова, които Айла не разбра. Не знаеше, че и другите не ги разбират.
— Сега Айла е зачислена към народа на Лъвския бивак и влиза в състава на Ловците на мамути. — каза Талут. — Тази жена е и винаги ще бъде Айла от Мамутоите.
Мамут взе една купичка и изля на раната и някаква смъдяща течност — тя разбра, че това е антисептичен почистващ разтвор — после я обърна с лице към хората.
— Приветствайте Айла от Мамутоите, член на Лъвския бивак дъщеря на Огнището на Мамута. — Спря за миг, а после добави: — Избрана от Духа на Великия Пещерен лъв.
Хората повториха думите и Айла осъзна, че за втори път в живота и я приемат, осиновяват и правят член на народ, чиито особености и традиции тя много слабо познаваше. Затвори очи и думите отекнаха в съзнанието и. И изведнъж и стана ясно. Мамут беше включил и нейния тотем! Макар че не беше Айла от Клана, тя не беше загубила своя тотем! Продължаваше да е под закрилата на Пещерния лъв. Нещо повече, тя не беше Айла от Ничии род; беше Айла от Мамутоите!
18
— Където и да се намираш, винаги можеш да предявиш правото си на убежище в Огнището на Мамута, Айла. Моля те, приеми този знак, дъще на моето огнище — каза Мамут и като свали от ръката си гривна от бивник, гравирана със зигзаговидни линии, завърза продупчените и краища точно под порязаното място на ръката и. След това нежно я прегърна.
Очите на Айла бяха пълни със сълзи, когато отиде при нара, където бе положила своите подаръци, но тя ги избърса и най-напред взе една дървена купа. Беше кръгла и здрава, но с удивително гладки и тънки стени. Не се отличаваше нито с боя, нито с резба, а само с фините фигури на сърцевината на дървото, които бяха в симетрично равновесие.
— Моля, приеми подарък купа за лековити растения от дъщеря на огнище, Мамут — каза Айла. — И ако позволиш, дъщеря на огнище ще пълни всеки ден съд с лек за болки в стави, пръсти, ръце и колене.
— А, ще бъде много добре, ако тази зима артритните ми болки намалеят — каза той с усмивка, поемайки съда и предавайки го на Талут, който го огледа, кимна и го подаде на Тюли.
Тя придирчиво го разгледа; отначало и се видя простичък поради отсъствието на допълнителна украса, била тя гравирана или рисувана, каквато бе свикнала да вижда. Но когато се вгледа по-внимателно и прокара, пръсти по изключително гладката повърхност, отчитайки идеалната форма и симетричност, трябваше да се съгласи, че това бе едно майсторски изработено произведение на изкуството, може би най-изкусното, което някога бе виждала. Купата обиколи хората и предизвика интерес и любопитство по отношение на другите подаръци, които Айла бе донесла, като всеки се питаше дали всички дарове са така прекрасно необичайни.
Талут бе следващият, който излезе напред и прегърна силно Айла, а след това и подари кремъчен нож с бивникова дръжка в кания от червена необработена кожа с гравирана изкусна плетеница, подобно на ножа, който Диджи носеше на колана си. Айла извади ножа от канията и веднага позна, че острието е направено от Уимез. Предположи, че оформянето и гравирането на дръжката е работа на Ранек.