![Снежната кралица [The Snow Queen-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/8/5/8/snezhnata-kralica-the-snow-queen-bg-download.jpg)
Снежната кралица [The Snow Queen-bg]
- Автор: Виндж Джоан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Снежната кралица [The Snow Queen-bg]». Краткое содержание книги:
— Ти не си Летен човек! Ти плащаш за твоя собствен живот и за моя. — Еъриенрод се наведе над работната маса и се пресегна. — Ти няма да се върнеш в Лятната черупка. Ти отдавна си надраснал това. Ти уби свещените за теб нимфи, остави своята Лятна любов мъртва всред техните трупове. Ти изостави твоите хора и твоята богиня преди години… срещу нещо по-добро! Не забравяй това! Сега ти си чуждоземец и мой любовник. И харесваш или не, такъв ще бъдеш до края на живота си.
Старбък се изправи и удари с юмрук по масата. Еъриенрод се отдръпна — разбра, че той едва удържа яростта си да не я удари.
— Тогава просто скоро ще умра. — Той опря ръка на ръба на масата и се наклони напред с наведена глава. — И ще завърша онова, което започнах!
— Спаркс! — Името му изскочи от дълбочината на сърцето й, където бе проникнало усещане за парещата болка на неговото терзание. Но той не отговори. Тя вече не можеше да го има. Беше я откъснал от себе си. — Старбък! — Терзанието обзе и нея, болката се превърна в гняв. Този път той вдигна глава, лицето му бе упорито, изкривено в гримаса. Във вида му нямаше нищо от Спаркс. В съзнанието му витаеше един призрак, призракът на Муун, нейното загубено второ аз. Муун, чиято смърт беше грешка и която бе отнела любовта и на двете от него и я бе занесла в гроба. Еъриенрод си представи как неговото аз, деформирано от призрака на Муун се превръща в леща, която фокусира слънчевите лъчи, за да подпали пожара на неуспеха. Неуспех! Думата остави димна следа във вътрешното й зрение.
— Ти ще доставиш водата на живота. Искам това да стане скоро. Твоята кралица ти заповядва.
Той стисна устни. За първи път тя му заповядваше.
— Ами ако откажа?
— Тогава ще те дам на чуждоземците. Тя хвана здраво изплъзващите се юзди на контрола — И останалата част от живота си ще прекараш в наказателна колония и ще съжаляваш, че не си умрял при Промяната.
Устата на Старбък увисна отворена Очите му търсеха лицето й, както слепецът търси нечия ръка, докато най-после разбра, че тя държи на всяка своя дума. Той сведе глава в знак на поражение, обезсилен от собствената си омраза към самия себе си.
Тя знаеше, че може да го накара да направи всичко. Но знаеше и че със спечелването на тази победа го губи завинаги.
38
Неочаквано Муун се оказа в нечия топла прегръдка.
Спарки, сънувах такъв странен сън… Тя отвори очи, разтърсена от непознатата реалност на стаята, в която се намираше. Погледна встрани и видя една топла, кафява, обсипана с лунички ръка до своята. За момент я обхвана болка. Но после се усмихна без срам и съжаление, сплитайки Пръсти в неговите. Тя се помести внимателно на тесния диван, за да наблюдава спящото лице на Б.З., спомняйки си как той я бе наблюдавал през тихите утрини, спомняйки си поемите на неговото сърце, който бе шепнал пред учудените й очи и как накрая й се бе отдал, моя звезда, бяла птичка, градина с диво цвете… докато тя бе извикала думите, които нямаше право да казва и нямаше право да не казва: обичам те, обичам те…
Тя го помилва но бузата, но той не се разбуди. Сложи глава на рамото му. Тук, в тази стая, независимо от техните отделни животи, те бяха правили любов и си бяха дали един на друг нещо ценно — потвърждение на тяхната собствена стойност.
Звуците на Фестивала все още достигаха до нея, приглушени, но непроменящи се. Потокът светлина, който навлизаше през прозореца, също не се бе променил. („Никога не го бях правил на светло“ беше промърморил той. „Бяхме толкова хубави… Защо се срамувах?“) Тя бе загубила представа дали бе нощ или ден, или колко дълго бяха спали. Тялото й бе отпуснато и без думи й говореше, казващо й че има нужда от още сън. Но тя не можеше да си позволи да спи повече. Б.З. не се събуди, когато се измъкна изпод ръката му. Беше сигурна, че ще може сама да намери пътя до майсторката на маски. Бързо се облече и излезе навън.
Тълпите бяха все така жизнени и безкрайни, сякаш една смяна от гуляйджии се сливаше в следващата в едно безкрайно колело. Тя се придържаше близо до стените на сградите. Както вървеше взе от една маса парче месо с подправки, налапа го, докато умът й отразяваше бликащата енергия около, нея.
Най-после откри уличка „Цитронена“, където човешкият поток ставаше по-бавен и разреден. Лесно намери пътя до ботанерията. Следващият магазин бе за маски. Жълтата двойна врата се оказа здраво затворена. Тя заудря по нея с юмрук, влагайки цялото си разочарование и настойчивост.