![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
На четирийсет и осем мили североизточно от Клантън, на брега на река Типа се намираше центърът на окръг Милбърн — Темпъл. Имаше три хиляди жители и два мотела. Мотелът „Темпъл Ин“ беше безлюден, пък и не можеше да бъде друг по това време на годината. В края на едно уединено крило бяха запазени осем стаи, охранявани от войници и няколко щатски полицаи. Десетте жени бяха разпределени по две в стая, а Бари Акър и Клайд Сискоу бяха настанени заедно. Резервите — чернокожият Бен Лестър Нютон и Франси Питс — бяха възнаградени със самостоятелни стаи. Телевизорите бяха запечатани, вестници не се получаваха. Вечерята във вторник бе поднесена в стаите, а закуската в сряда пристигна точно в седем и половина, докато автобусът загряваше, бълвайки изгорели газове, които се разнасяха по целия паркинг. След половин час четиринайсетте заседатели се качиха и цялата свита пое към Клантън.
В автобуса си говориха за семействата и работата. Само двама-трима се познаваха отпреди понеделник. Стеснително отбягваха всяко споменаване защо са се събрали и какво им предстои. Съдията Нуз бе пределно ясен по въпроса — никакви обсъждания по делото. Много неща им се искаше да обсъдят — изнасилването, двамата насилници, Карл Лий Хейли, Нуз, Бъкли, Клана, толкова много неща. Всички знаеха за горящите кръстове, но за тях не се говореше, поне не в автобуса. В стаите на мотела обаче това бе постоянна тема.
Автобусът пристигна пред съда в девет без пет и заседателите се взираха през тъмните прозорци, за да видят колко са негрите, колко ония от Клана и колко зяпачите, които войниците разделяха на отделни групи. Автобусът намали край загражденията и спря при задния вход, където ги очакваха помощниците на шерифа, за да ги придружат веднага нагоре. Качиха се по задната стълба в своята стая, където ги очакваха кафе и понички. Съобщиха им, че е девет часът. Поведоха ги към претъпканата зала, насочвайки ги към ложата, където всеки зае определеното му място.
— Станете, съдът — провикна се мистър Пейт.
— Седнете — рече Нуз, като се стовари на високия кожен стол зад масата. — Добро утро, дами и господа — поздрави той сърдечно заседателите. — Надявам се, че се чувствате добре тази сутрин и сте готови да започнем.
Те кимнаха.
— Добре. Всяка сутрин ще ви задавам следния въпрос — опита ли се някой през нощта да се свърже с вас, да ви заговори или да ви повлияе?
Всички поклатиха глави.
— Добре. Обсъждахте ли делото помежду си?
Всички излъгаха и поклатиха глави.
— Добре. Ако някой се опита да установи контакт с вас, да обсъжда делото или да ви влияе по някакъв начин, надявам се да ме уведомите веднага. Разбрахме се, нали?
Те кимнаха.
— Така, вече сме готови да започнем. Първо ще дадем възможност на адвокатите да произнесат встъпителните си слова. Искам да ви предупредя, че казаното от тях не представлява показание и не трябва да се приема като доказателство. Мистър Бъкли, желаете ли да произнесете встъпителна реч?
Бъкли се изправи и закопча лъскавото си полиестерно сако.
— Да, ваша светлост.
— Така и смятах. Можете да започвате.
Бъкли вдигна малката дървена катедра, премести я точно пред ложата на съдебните заседатели и застана зад нея, като дишаше тежко и прелистваше бавно страниците на бележника си. Наслаждаваше се на краткия миг тишина, когато всички очи са впити в него и всички уши са наострени, за да чуят думите му. Започна с благодарности към съдебните заседатели, че са тук, за тяхната жертвоготовност и чувството им за граждански дълг. (Като че ли имат избор, помисли си Джейк.) Той, Руфъс Бъкли, се гордее с тях и за него е чест да бъдат заедно по време на това важно дело. Той е техният адвокат. Щатът Мисисипи е негов клиент. Сподели страха си от голямата отговорност, която те, хората, били стоварили върху него, Руфъс Бъкли, един обикновен местен адвокат от Смитфийлд. Впусна се в излияния за себе си, за мислите си по делото, надеждите и молитвите, че ще успее да извърши едно добро деяние в името на хората от този щат.
Съдържанието не се различаваше кой знае колко от предишните му слова, но този път представлението бе по-сполучливо. Джейк би го разпънал на кръст с всичките му високопарни, празни и противоречиви фрази, но от опит знаеше, че Ихавод не би позволил да се прекъсва встъпително слово, освен ако нямаше крещящо нарушение. Е, реториката на Бъкли все още бе в рамките на поносимото. Цялата му престорена искреност и фамилиарничене дразнеха безкрайно Джейк главно защото съдебните заседатели го слушаха и през по-голямата част от времето се оставяха да бъдат подведени. Прокурорът беше добрият човек, хвърлил се да поправя една несправедливост и да накаже престъпника за отвратителното му деяние, след това да го тикне за цял живот в затвора, за да не злодейства повече. Бъкли бе несравним в способността си да внуши още с встъпителното си слово, че Той и Дванайсетте избраници са предопределени да отдадат всичките си сили, за да открият истината, да бъдат едно цяло в борбата срещу злото. Да търсят истината, нищо друго освен истината. Открийте истината и справедливостта ще възтържествува. Следвайте, Руфъс Бъкли, адвоката на народа, и ще откриете истината.