Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Мисис Коб, вярно ли е, че вашият син е бил съден за продажба на марихуана?

— Възразявам! — ревна Бъкли, скачайки прав. — Криминалното досие на жертвата няма нищо общо с този процес.

— Приема се!

— Благодаря, ваша светлост — каза учтиво Джейк, сякаш Нуз му бе сторил услуга.

Тя изтри очи и се разплака още по-силно.

— Казахте, че синът ви бил на двайсет и три, когато починал?

— Да.

— За тези двайсет и три години колко други деца е изнасилил?

— Възразявам! Възразявам! — крещеше Бъкли, размахваше ръце и гледаше отчаяно Нуз. Съдията също се развика:

— Приема се! Приема се! Отнемам ви думата, мистър Бриганс! Отнемам ви думата!

При тези крясъци мисис Коб избухна в сълзи и отчаяно се разрида. Успя Да задържи лицето си до микрофона и риданията й отекваха в притихналата зала.

— Отправете му предупреждение, ваша светлост — викна Бъкли. Лицето и очите му бяха сгърчени от гняв, а вратът му бе пурпурночервен.

— Оттеглям въпроса си — каза високо Джейк и се върна на мястото си.

— Евтин трик, Бриганс — измърмори Мъсгроув.

— Моля да го предупредите, ваша светлост — настоя Бъкли — и да наредите на съдебните заседатели да не вземат под внимание въпроса.

— Други въпроси? — попита Нуз.

— Не — отвърна Бъкли и се втурна към мястото на свидетелите с носна кърпа, за да успокоява мисис Коб, която бе заровила лице в ръцете си и се тресеше от ридания.

— Свободна сте, мисис Коб — каза Нуз. — Моля съдебният пристав да се погрижи за свидетелката.

Двамата с Бъкли я поведоха покрай ложата на заседателите. Тя ридаеше и виеше при всяка стъпка, изблиците й се усилваха колкото приближаваше задния вход и на вратата вече ревеше с пълно гърло.

Нуз бе впил яростен поглед в Джейк, докато в залата отново се възцари тишина. После се обърна към заседателите и каза:

— Моля да не вземате под внимание последния въпрос на мистър Бриганс.

— Защо го направи? — прошепна Карл Лий на адвоката си.

— После ще ти обясня.

— Обвинението призовава Ърнестин Уилард — обяви Бъкли с по-спокоен тон и малко по-колебливо.

Мисис Уилард бе доведена от стаята на свидетелите, положи клетва и зае мястото си.

— Вие сте Ърнестин Уилард, нали? — попита Бъкли.

— Да, сър — отговори тя с неуверен глас. И към нея животът се бе показал суров, но за разлика от мисис Коб тя бе запазила известно достойнство, с което будеше повече състрадание и доверие. Облеклото й бе скромно, но чисто и старателно изгладено. От косата й липсваше евтината черна боя, на която мисис Коб така много разчиташе, а по лицето й нямаше пластове грим. Когато се разплака, не беше за пред хората.

— Къде живеете?

— Край Лейк Вилидж.

— Пийт Уилард ваш син ли беше?

— Да, сър.

— Кога го видяхте жив за последен път?

— Тук, в тази зала, точно преди да го убият.

— Чухте ли изстрелите, които го покосиха?

— Да, сър.

— Къде го видяхте за последен път?

— В погребалното бюро.