Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Изнасилването е ужасяващо деяние. Той е баща, има дъщеря на същата възраст като Тоня Хейли и когато научил за това, стомахът му се преобърнал. Скърби дълбоко за Карл Лий и съпругата му. Да, разбира се, че си представил своите момиченца и през ума му минала мисълта за възмездие.

Джейк се усмихна за миг на Елън. Ставаше интересно. Бъкли бе решил да извади на показ изнасилването, вместо максимално да го избягва. Джейк очакваше той да се противопостави на всякакви показания във връзка с изнасилването. Проучванията на Елън показаха, че законът е категорично ясен — потресаващи подробности не са допустими, но нямаше особена яснота дали за това може да се споменава или говори. Очевидно Бъкли смяташе, че е по-изгодно да се признае фактът, отколкото да се опитва да го прикрие. Добър ход, помисли си Джейк, още повече, че и дванайсетте, както и всички останали, така или иначе, знаеха подробностите.

Елън също се усмихна. За първи път изнасилването на Тоня Хейли щеше да бъде разглеждано в съда.

Бъкли обясни, че е съвсем естествено за всеки родител да търси възмездие. Той също би постъпил така. Но, продължи с все по-заклеймяващ глас, има огромна разлика между това да търсиш възмездие и да получиш възмездие.

Той все повече се разпалваше, крачеше решително напред-назад, забрави за катедрата и очевидно влизаше в ритъм. Впусна се в двайсетминутна тирада върху наказателната правна система и нейното приложение в Мисисипи, и колко много изнасилвачи е пратил лично той, Руфъс Бъкли, в Парчман с доживотни присъди. Системата даваше резултат, защото хората в Мисисипи притежаваха достатъчно здрав разум да я накарат да работи, но тя би се сгромолясала, ако позволяха на хора като Карл Лий Хейли да приложат своя, по-кратка процедура и да започнат да раздават свое собствено правосъдие. Представете си само! Общество без закони, където убийците се разхождат на воля. Никаква полиция, никакви затвори, съдилища, дела и съдебни заседатели. Всеки за себе си.