Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:

След като Тоня Хейли, малко невинно черно момиченце е брутално изнасилено и убито от двама пияни расисти, нейният баща убива двамата насилници и бива съден. Следва голям и шумен съдебен процес, който държи цялата страна в напрежение, докато в съдебната зала се намесват най-различни интереси…
1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 206
Перейти на страницу:

— Дами и господа, вие бяхте най-внимателно избрани, за да изпълните дълга си като съдебни заседатели в това дело. Вие сте се заклели да разглеждате безпристрастно всички въпроси и да спазвате закона, следвайки моите указания. Сега според закона на Мисисипи вие ще се оттеглите от други задължения, докато приключи този процес. Това означава, че ще бъдете настанени в мотел и няма да имате право да се връщате вкъщи, докато не приключи всичко. Разбирам, че това е голямо изпитание, но законът го изисква. След няколко минути ще бъдете освободени до утре сутринта, ще имате възможност да се обадите вкъщи да ви донесат дрехи, тоалетни принадлежности и всичко, от което се нуждаете. Ще нощувате в мотел, чието местонахождение остава в тайна, но е близо до Клантън. Някакви въпроси?

Дванайсетте изглеждаха направо зашеметени при вестта, че няколко дни няма да си бъдат вкъщи. Мислеха за семействата си, за децата, работата, прането. Защо точно те? Цяла зала, пълни с хора — защо точно те?

Така и не получиха отговор. Нуз стовари чукчето и залата започна да се опразва. Джийн Гилеспи придружи първата съдебна заседателка до кабинета на съдията, за да се обади вкъщи да й донесат дрехи и четка за зъби.

— Къде ще бъдем настанени? — попита тя Джийн.

— Тайна.

— Тайна — повтори тя по телефона на съпруга си.

До седем часа вечерта семействата на всички избрани пристигнаха с неописуеми купища чанти и кашони. Избраниците се натовариха на наетия грейхаунд, спрял до задния вход. Автобусът, предвождан от две патрулни коли и един военен джип и следван от трима щатски полицаи, обиколи площада и напусна Клантън.

Стъмп Сисън почина във вторник през нощта в болницата в Мемфис. От години бе занемарявал късото си и дебело тяло и то се бе оказало безпомощно да се пребори с усложненията, причинени от дълбоките обгаряния. Бе четвъртият загинал, свързан по някакъв начин с изнасилването на Тоня Хейли. Коб, Уилард, Бъд Туити, а сега и Сисън. Вестта за смъртта му веднага достигна до задънената хижа, където расистите се срещаха, ядяха и пиеха всяка нощ след процеса. Мъст, кълняха се те, око за око и тъй нататък. Имаше нови членове от окръг Форд — общо петима, — с което местните ставаха единайсет души. Те бяха нетърпеливи и гладни, а и жадуваха за действия.

Досега процесът вървеше съвсем тихо и спокойно. Беше време за малко емоции.

Джейк крачеше напред-назад и за стотен път рецитираше встъпителното си слово. Елън слушаше напрегнато. От два часа следеше репетицията, прекъсваше го, възразяваше, критикуваше и спореше. Сега бе уморена. Речта му бе изпипана до съвършенство. Маргаритите го бяха успокоили и бяха развързали езика му. Думите просто се лееха. Способен адвокат беше, няма що. Особено след едно-две питиета.

Когато свърши, двамата седнаха на балкона и се загледаха в свещите, които бавно се движеха в тъмнината. Изпод шатрите приглушено отекваха смеховете на играещите покер. Нощта бе безлунна.

Елън отиде за последните питиета. Върна се със същите бирени халби, пълни с лед и маргарита. Постави ги на масата и заобиколи зад шефа си. Сложи ръце на раменете му и започна да разтрива с палци долната част на врата му. Той се отпусна и задвижи глава насам-натам. Масажирайки раменете и горната част на гърба му, тя притисна тяло до него.

— Елън, десет и половина е и ми се спи. Ти къде ще спиш тази нощ?

— Къде смяташ, че трябва да спя?

— Мисля, че трябва да се прибереш в Оксфорд.

— Доста съм пила, за да карам.

— Незбит ще те закара.

— А мога ли да попитам ти къде ще спиш?

— В къщата, моята и на жена ми, на Адамс Стрийт.

Тя спря масажа и грабна чантата си. Джейк се изправи, наведе се над парапета и извика:

— Незбит! Събуди се! Тръгваш за Оксфорд.

35

Карла видя статията на втора страница. Само бели съдебни заседатели на делото „Хейли“, гласеше заглавието. Джейк не се беше обаждал от вторник вечерта. Тя я изчете и забрави за кафето си.

Къщата на брега бе доста усамотена, разположена в малко заливче. Най-близкият съсед се намираше на двеста метра. Баща й притежаваше земята наоколо и нямаше намерение да я продава. Преди десет години продаде компанията си в Ноксвил, построи къщата и заживя като богат пенсионер. Карла бе единствено дете, а Хана щеше да бъде единствено внуче. В къщата с четири спални и четири бани, разположени на три нива, имаше място за цяла дузина внуци.

Тя дочете статията и отиде до прозорците на трапезарията, които гледаха към плажа и океана. Бляскавото оранжево слънце току-що се бе подало на хоризонта. Карла предпочиташе топлината на леглото, но съвместният живот с Джейк я бе научил да очаква премеждия през първите седем часа на деня. Тялото й бе привикнало да бъде поне будно, ако не и нещо повече, още от пет и половина. Веднъж Джейк й каза, че целта му е да отива на работа по тъмно и да се връща от работа по тъмно. Обикновено постигаше целта си. Страшно се гордееше, че работи повече часове от който и да е друг адвокат в окръг Форд. Беше особен, но тя го обичаше.

1 ... 154 155 156 157 158 159 160 161 162 ... 206
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)