![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— В какво състояние беше?
— Беше мъртъв. — Тя изтри сълзите си със салфетка.
— Много съжалявам — рече Бъкли. — Нямам повече въпроси — добави той, наблюдавайки внимателно Джейк.
— Вие имате ли въпроси? — попита Нуз, който също наблюдаваше подозрително Джейк.
— Само два.
— Мисис Уилард, аз съм Джейк Бриганс. — Той застана зад катедрата и я изгледа без състрадание. Тя кимна. — На колко години беше вашият син, когато почина?
— На двайсет и седем.
Бъкли издърпа назад стола си и седна на ръба, готов да скочи. Нуз свали очилата си и се наклони напред. Карл Лий наведе глава.
— През тези двайсет и седем години колко деца е изнасилил той?
— Възразявам! — скочи на крака Бъкли. — Възразявам! Възразявам!
— Приема се! Приема се! Приема се!
Виковете уплашиха мисис Уилард и тя се разплака още по-силно.
— Предупредете го, господин съдия! Той трябва да получи предупреждение!
— Оттеглям въпроса си — каза Джейк, връщайки се към мястото си.
— Това съвсем не е достатъчно! — Бъкли вдигна умолително ръце. — Той трябва да получи предупреждение!
— Елате в кабинета ми — разпореди се Нуз, освободи свидетелката и даде почивка до един часа.
Хари Рекс чакаше на балкона в кантората със сандвичи и кана с любимия коктейл маргарита. Джейк отказа и пи сок от грейпфрут. Елън искаше само чашка, една малка чашка, за да си успокояла нервите. За трети ден обедът се приготвяше от Дел и лично се носеше в кантората на Джейк. С почитанията на Кафето.
Ядяха лениво на балкона и наблюдаваха карнавала около сградата на съда. Хари Рекс настояваше да узнае какво е станало в кабинета. Джейк гризеше бисквита. Заяви, че искал да говори за всичко друго, само не за процеса.
— Какво стана в кабинета, по дяволите?
— Знаеш ли, че Кардиналите губят три игри, Роу Арк?
— Мислех, че четири.
— Какво стана в кабинета?
— Наистина ли искаш да научиш?
— Да!
— Добре. Първо трябва да отида до тоалетната. Като се върна, ще ти кажа. — Джейк излезе.
— Роу Арк, какво стана в кабинета?
— Нищо особено. Нуз яко притисна Джейк, но едва ли ще има последици. Бъкли жадуваше за кръв и Джейк каза, че сигурно ще се случи нещо такова, ако лицето на Бъкли стане още по-червено. Бъкли побесня и обвини Джейк, че съзнателно подстрекава съдебните заседатели. Джейк само му се усмихна и рече: „Съжалявам, губернаторе.“ Всеки път, когато го наречеше губернатор, Бъкли викваше към Нуз: „Той ме нарича губернатор, господин съдия, направете нещо.“ А Нуз повтаряше: „Моля ви, господа, очаквам да се държите като професионалисти.“ Джейк отвръщаше: „Благодаря ви, ваша светлост.“ После изчакваше да минат няколко минути и отново го наричаше губернатор.
— Той защо разплака двете възрастни жени?
— Това беше гениален ход, Хари Рекс. С него показа на съдебните заседатели, на Нуз, на Бъкли и на всички, че владее положението и не се страхува от никого. И първи нанесе удар. Бъкли така е пощръклял, че скоро няма да се успокои. Нуз уважава Джейк, защото Джейк не се бои от него. Заседателите са шокирани, но той ги разбуди и им показа, не чак дотам деликатно, че това е война. Гениален ход!
— И аз мисля така.
— С нищо не ни навреди. Ония жени трябваше да спечелят съчувствието на съдебните заседатели, но Джейк им напомни какво са извършили техните две сладки синчета, преди да умрат.
— Тия негодници.
— И да е имало някакво възмущение сред заседателите, ще го забравят, докато се изреди и последния свидетел.
— Джейк е чудесен, а?
— Добър е: Много е добър. Най-добрият, когото съм виждала на неговата възраст.
— Почакай да чуеш заключителната му реч. Слушал съм няколко. В състояние е да накара и един фелдфебел да се разчувства.
Джейк се върна и си сипа една малка маргарита. Само едничка, заради нервите. Хари Рекс се наливаше като каруцар.
Ози беше първият свидетел на обвинението следобед. Бъкли разгърна големи цветни планове на първия и втория етаж на съда и двамата проследиха всяка крачка от последния път на Коб и Уилард.
След това Бъкли извади десетина цветни снимки на Коб и Уилард, току-що покосени на стълбите. Бяха ужасяващи. Джейк бе виждал много снимки на мъртви тела и макар че, естествено, никое не бе приятно, не всички бяха толкова зловещи. Спомни си едно друго дело, когато жертвата бе застреляна в сърцето и просто бе паднала на верандата. Беше едър мускулест старец и куршумът бе останал вътре в тялото. Нямаше кръв, само малка дупка в дрехата и затворена рана в гръдния кош. Изглеждаше тъй, сякаш е заспал след преливане, като Лусиен. Сцената не бе ефектна и Бъкли не се гордееше с ония снимки. Не ги бе дал за увеличаване. Беше ги показал на заседателите, но изглеждаше недоволен, че са толкова „безкръвни“.