Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Благодаря ви, мистър Олт, ще ви Отнема само минутка — повтори Нуз. — Преди всичко имате ли някакви аргументирани възражения „за“ или „против“ смъртното наказание?

— О, да, сър, разбира се — отвърна убедено Олт, а гласът и лицето му излъчваха състрадание. — Изцяло съм против. То е жестоко и неестествено. Срамувам се, че живея в общество, което разрешава законното убийство на човешки същества.

— Така. Бихте ли гласували, ако сте съдебен заседател, да се приложи смъртно наказание при определени обстоятелства.

— О, не, сър. При никакви обстоятелства. Независимо от престъплението. Не, сър.

Бъкли прочисти гърлото си и печално заяви:

— Ваша светлост, обвинението ще поиска отвод на мистър Олт за това дело и моли да го освободите на основание на решението на делото „Щатът Мисисипи срещу Уитърспун“.

— Молбата се приема. Мистър Олт, вие сте освободен от задълженията си на съдебен заседател — каза Нуз. — Ако желаете, можете да си тръгнете. Ако предпочитате да останете в съдебната зала, ще ви помоля да не сядате при другите съдебни заседатели.

Олт бе объркан и безпомощно погледна приятеля си Джейк, който точно в този миг бе забил поглед в пода, стискайки устни.

— Мога ли да попитам защо? — обади се Олт.

Нуз свали очилата си и се преобрази в професор.

— Според закона, мистър Олт, съдът е длъжен да освободи всеки кандидат за съдебен заседател, който заяви, че не може да приеме — тук ключовата дума е „приеме“ — смъртното наказание. Независимо дали ви харесва, или не, смъртното наказание е законен начин за прилагане на правосъдието в щата Мисисипи, както и в повечето щати. По тази причина не е честно да се подбират съдебни заседатели, които не се съобразяват със закона.

Любопитството на зрителите бе възбудено, когато Джералд Олт влезе в залата откъм кабинета на съдията, мина през вратичката на преградата и напусна залата. Съдебният пристав повика номер шест — Алекс Съмърс — и го поведе към кабинета. След малко той се върна и зае място на първия ред. Беше излъгал за смъртното наказание. Бе против него, както и повечето чернокожи, но каза на Нуз, че няма възражения. Никакви проблеми. По-късно, по време на почивката, той се срещна насаме с останалите чернокожи в списъка и им обясни как да отговарят на въпросите в кабинета.

Процедурата се проточи до късно следобед, когато и последният съдебен заседател излезе от кабинета. Единайсет души бяха освободени поради възражения срещу смъртното наказание. В три и половина Нуз даде половин час почивка за адвокатите да подредят и прегледат бележките си.

В библиотеката на третия етаж Джейк и екипът му се взираха в списъка на заседателите и картоните. Време беше да се вземе решение. Бе сънувал имена, изписани със синьо, червено и черно, с цифри до тях. Беше ги наблюдавал в залата цели два дни. Познаваше всички. Елън предпочиташе жени. Хари Рекс — мъже.

Нуз заби нос в списъка на съдебните заседатели — номерацията на имената им бе нова, за да отрази освободените — и вдигна поглед към адвокатите.