Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

В девет Ихавод поздрави с „добро утро“ претъпканата с правостоящи зала. Бъкли бавно се изправи и важно съобщи на негова светлост, че няма други въпроси към съдебните заседатели.

Адвокатът Бриганс се изправи с омекнали колене. Гадеше му се. Приближи се до преградата и се втренчи в тревожните очи на деветдесет и четиримата евентуални съдебни заседатели.

Множеството внимателно слушаше този млад и нахакан многознайко, който се бе похвалил, че никога не е губил дело за убийство. Изглеждаше спокоен и самоуверен. Гласът му бе силен, но гальовен. Словата му бяха учени, но разбираеми. Още веднъж се представи, представи и клиента си, после семейството му и остави момиченцето за накрая. Направи комплимент на областния прокурор за изчерпателните въпроси от предния ден и призна, че повечето от собствените му въпроси, които бе приготвил, вече са зададени от Бъкли. Погледна бележките си. Първият въпрос избухна като бомба:

— Дами и господа, убеден ли е някой от вас, че защитата не бива да пледира за невменяемост на подсъдимия в това дело?

Те се пообъркаха и никой не вдигна ръка. Спипа ги изненадани и неподготвени. Невменяем! Невменяемост! Семето бе посято.

— Ако можем да докажем, че Карл Лий е бил невменяем от юридическа гледна точка, когато е застрелял Били Рей Коб и Пийт Уилард, има ли някой сред вас, който не би могъл да го оправдае?

Въпросът бе объркан и неясен — съвсем съзнателно. Нямаше вдигнати ръце. Неколцина понечиха да отговорят, но не бяха сигурни в подходящата формулировка.

Джейк внимателно ги измерваше с поглед — сигурен бе, че повечето са стъписани, но също така бе сигурен, че в този миг всеки от тях смята клиента му за невменяем. Неговата цел бе да набие тази мисъл в съзнанието им.

— Благодаря ви — рече той с цялото възможно очарование, на което бе способен. — Нямам повече въпроси, ваша светлост.

Бъкли изглеждаше объркан. Взираше се в съдията, който бе не по-малко озадачен.

— Това ли е всичко? — попита недоверчиво Нуз. — Всичко, мистър Бриганс?

— Да, сър. Ваша светлост, намирам, че съдебните заседатели са чудесни — заяви Джейк и доверчивостта му явно контрастираше с поведението на Бъкли, пекъл ги на бавен огън цели три часа. В този си състав съдебните заседатели бяха всичко друго, но не и приемливи, но нямаше смисъл да повтаря въпросите на Бъкли.

— Добре. Искам да се видя с адвокатите в кабинета си.

Бъкли, Мъсгроув, Джейк, Елън и мистър Пейт последваха Ихавод през вратата и насядаха около бюрото му. Нуз започна:

— Господи, предполагам, че държите да задавате лично въпроси на всеки от съдебните заседатели относно смъртното наказание.

— Да, сър — каза Джейк.

— Точно така, ваша светлост — потвърди Бъкли.

— Много добре. Нека съдебният пристав извика съдебен заседател номер едно, Карлийн Малоун.