Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

За такова насилие, дами и господа, прошка не може да има. Решението трябва да бъде едно-единствено — виновен!

Всеки имаше по един час за встъпителното си слово. Окръжният прокурор не успя да устои на съблазънта да използва цялото това време и започна да се повтаря. Два пъти изгуби нишката, заклеймявайки уловката с временната невменяемост. Съдебните заседатели започнаха да се отегчават и да се оглеждат за по-интересни неща из залата. Художниците престанаха да рисуват, репортерите — да пишат, а Нуз седем-осем пъти си обърса очилата. Всеизвестно беше, че Нуз си бърше очилата, за да не задреме и да прогони скуката. Обикновено го правеше през цялото време. Джейк го бе наблюдавал как бърше стъклата с носна кърпа, вратовръзка или края на ризата, докато в същото време свидетели рухваха и се разплакваха, а адвокати крещяха и ръкомахаха един срещу друг. Той не пропускаше дума, възражение или хитрина; просто се отегчаваше от всичко, дори и при дело от такъв мащаб. Никога не задрямваше в съдебната зала, въпреки че понякога му се плачеше за сън. Вместо това си сваляше очилата, държеше ги срещу светлината, духаше и триеше, сякаш бяха покрити с грес, после ги нагласяше точно над брадавицата си. Най-много след пет минути те пак му се виждаха мръсни. Колкото повече каканижеше Бъкли, толкова по-мръсни ставаха.

Най-после, след час и половина, прокурорът млъкна и залата си отдъхна.

— Десет минути почивка — обяви Нуз и се понесе през вратата към мъжката тоалетна.

Джейк бе подготвил кратко встъпление, но след маратона на Бъкли реши да го съкрати още повече. И без това хората не обичаха адвокатите, особено бъбривите и многознайковците, които смятаха, че всеки незначителен детайл трябва да се повтори поне три пъти, а основните факти трябва да бъдат натъпкани и набити в главите на присъстващите чрез безкрайно повтаряне. Съдебните заседатели мразят адвокатите, които си пилеят времето, по две основни причини. Първо, не могат да им затворят устата. Заседателите са пленници. Извън съдебната зала човек може да наругае някой адвокат и да му затвори устата, но в ложата те са хванати натясно и им е забранено да говорят. Там могат да търсят спасение в спане, хъркане, гневни погледи, недоволство, поглеждане на часовника — в който и да е от дузината сигнали, които досадните юристи никога не забелязват. Второ, съдебните заседатели не обичат продължителните процеси. Казвайте каквото имате да казвате и да свършваме. Излагайте фактите, а ние сме готови с присъдата.