Джонатан Стрейндж и мистър Норел

В Мадрид испанският художник Франсиско Гоя направи скица с червена креда на Джонатан Стрейндж, заобиколен от мъртвите неаполитанци. На рисунката Стрейндж е седнал на земята. Погледът му е сведен, а ръцете му висят отпуснати покрай тялото и цялата му поза говори за безпомощност и отчаяние. Неаполитанците се тълпят около него, някои го гледат с копнеж, на лицата на други е изписана молба, а един протяга колебливо пръст да докосне косата му. Няма нужда да споменавам, че рисунката не прилича на нито един от портретите на Стрейндж.

На 25 август лорд Уелингтън издаде заповед мъртвите неаполитанци да бъдат унищожени77.

Стрейндж се тревожеше, че мистър Норел може да чуе за магията в разрушената църква на Флорес де Авила. Самият той не спомена за нея в писмата си и помоли лорд Уелингтън да не съобщава за случилото се в комюникетата си.

— О, много добре — съгласи се Негова светлост. Той съвсем не държеше да пише каквото и да било, свързано с магия. Лорд Уелингтън не обичаше да се занимава с неща, с които не е напълно наясно. — Но това едва ли ще помогне. Всеки войник, изпратил писмо до дома през последните пет дни, непременно е разказал с най-големи подробности за случилото се.

— Знам — каза Стрейндж с явно неудобство, — но войниците винаги преувеличават нещата, които ме виждат да правя, и може би в Англия ще допуснат, че разказите им са както обикновено доукрасени и няма да сметнат станалото за чак толкова забележително. Ще решат, че просто съм излекувал няколко ранени неаполитанци или нещо подобно.

Възкресяването на седемнадесетте мъртви неаполитанци е добър пример за това с какви проблеми трябваше да се сблъсква Стрейндж през втората половина на войната. Подобно на министрите преди него, лорд Уелингтън все повече свикваше с прилагането на магия за постигане на целите си и изискваше от магьосника все по-сложни неща. За разлика от министрите обаче Негова светлост имаше твърде малко време и желание да слуша дългите обяснения защо едно или друго нещо е невъзможно. В края на краищата той редовно искаше невъзможното от инженерите, генералите и офицерите си и не смяташе да прави изключение за магьосника. „Намерете друг начин!“ — отсичаше лорд Уелингтън, когато Стрейндж се опитваше да обясни, че дадена магия не е правена от 1302 година насам или че заклинанието се е изгубило, или че изобщо никога не е съществувало. Точно както в ранните дни на магьосничеството си отпреди да срещне Норел, Стрейндж се принуждаваше да измисля повечето магии, които правеше, изхождайки от основни принципи и полузапомнени истории от стари книги.