Колоните на сътворението
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Кръстева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Колоните на сътворението». Краткое содержание книги:
Изведнъж дървото поддаде с пукот и кутията се разцепи на две. Отвътре изригна фонтан от злато и сребро. Оба гледаше като гръмнат изненадващия гейзер, изригнал върху плота. Кутията не дрънчеше, защото бе претъпкана. Пред него се разпръсна цяло състояние — огромно състояние.
Е, и това ако не е нещо!
Имаше поне двайсетина пъти повече пари от тези, които му открадна Кловис. Оба тъкмо прие мисълта, че мизерният джебчия го е обрекъл на бедност, а сега се оказваше, че е по-богат от всякога — по-богат, отколкото изобщо някога си бе представял, че може да бъде. Сега вече наистина е непобедим. Беше успял да преодолее нещастия и трудности, които със сигурност биха сломили всеки друг, и сега съдбата го възнаграждаваше щедро за борбата. Знаеше, че случилото се не би могло да се дължи на нищо друго освен на намеса свише.
Усмихна се към жената, която лежеше и гледаше триумфа му.
В чекмеджетата на работната маса намери кесии с инструменти. Имаше три чудесни кожени кесии с фини рендета. Вероятно мъжът на чародейката ги държеше в тях, за да не се нащърбяват и изтъпяват. В други кесии имаше разделители, колофон и какви ли не странни инструменти. Този мъж бе неимоверно подреден. Животът с тази блатна жена сигурно го е побърквал.
Оба обърса потта от очите си и събра всичките монети в центъра на плота. Раздели ги на равни части, преброи ги внимателно до последния грош, за да знае точно с какви средства разполага.
Когато приключи с броенето, напълни няколко кесии и ги скри в различни джобове. За по-сигурно привърза всяка с по два шнура и ги закачи на различни места. По една по-малка кесия привърза на двата си крака, като ги остави да се полюшват в горната част на ботушите му. Разкопча панталона си и привърза някои от по-тежките кесии вътре, където никой не би ги достигнал. Напомни си да внимава със страстните жени с палави ръце, за да не си тръгнат с повече, отколкото е възнамерявал да им даде.
Беше си взел поука — отсега нататък никога няма да държи парите си на едно място. Като богаташ е длъжен да се грижи добре за имуществото си. Светът е пълен с крадци.
ТРИДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
ОБА НАЙ-СЕТНЕ НАВЛЕЗЕ В ПЕРИФЕРИЯТА на открития пазар. След самотата на голите полета глъчката и навалицата му подействаха объркващо. В друг случай гъмжилото от хора сигурно би го заинтригувало, но сега обърна малко внимание на ставащото наоколо.
При предишното си идване тук се беше информирал, че в Двореца могат да се наемат стаи. В момента единственото му желание бе да се изкачи на върха на платото и да си намери прилична стая. Тиха стая. След добра почивка за възстановяване на силите ще си купи нови дрехи и едва тогава ще се поогледа наоколо. Засега обаче копнееше само за стая и почивка. Незнайно защо мисълта за храна го отвращаваше.
Виждаше му се не дотам достойно един Рал да стига дотам, че да наема стая в собствения си дом, но по-късно щеше да се заеме и с този въпрос. Сега искаше само да си почине. Главата му щеше да се пръсне. Очите го заболяваха всеки път, щом ги извърнеше, за да погледне нещо, така че, докато се движеше с тежка крачка напред, се опита да ограничи полезрението си до минимум и да не отклонява поглед от пътя пред себе си.
Единствено волята му го бе водила напред в изнурителното пътешествие през полетата Азрит. Въпреки студа се потеше. Каза си, че сигурно студът го е стреснал твърде много и на тръгване от къщата на Алтея се е облякъл прекалено. В крайна сметка нали наближаваше пролет, студът не бе като посред зима, когато изперкалата му майка го товареше с унизителната задача да изравя купчината заледена тор. Оба се опита да намести една буца плат, която го убиваше под мишницата. Ризите му бяха малки, така че се наложи да ги разкъсва по шевовете, за да може да ги навлече една върху друга. Някои от ръкавите се бяха доразкъсали по време на дългото пътуване през ветровитите полета и се бяха вдигнали нагоре, оставяйки горните слоеве дрехи да висят като опърпани знамена. Ушитата набързо платнена мешка вече се разпадаше, от нея бе провиснала част от одеяло и се ветрееше зад гърба му. С всичките разноцветни парцалки, навлечени едни върху други, и с кафявото одеяло, висящо на гърба, Оба си помисли, че сигурно изглежда като просяк. Докато всъщност е достатъчно богат, за да купи целия пазар. По-късно ще си набави прилични дрехи. Засега му трябва само тиха стая и хубава, дълга почивка.
Храна — не. Определено не му се ядеше. Всичко го болеше, дори мигането му причиняваше болка. Но най-много от всичко го свиваше стомахът.