Кладенецът на възнесението

„Това да не е втора бална зала?“ — зачуди се Вин, докато се озърташе да огледа украсата. През прозорците не нахлуваше светлина, но тя бе сигурна, че карбидните фенери долу са заредени. Изглежда, Сет не обръщаше внимание на подобни неща. В центъра на залата бе поставена дълга маса и той седеше в далечния й край. Вече се хранеше.

— Закъсняхте — обърна се към Елънд — и започнах без вас.

Елънд се намръщи, а Сет избухна в гръмогласен смях.

— Май си ми по-сърдит, че нарушавам етикета, отколкото че доведох цяла армия, за да завладее града ти! Но сигурно сте такива в Лутадел. Сядай и се храни, преди да съм изял, всичко!

Елънд подаде ръка на Вин и я отведе при масата. Дух зае позиция до стълбището, наострил калаения си слух за всякаква опасност. Хам подреди малкия си отряд от десет души така, че да виждат всички входове.

Сет не обърна внимание на войниците. Неговите телохранители се бяха подредили край отсрещната стена, но не бяха впечатлени от хората на Хам, които ги превъзхождаха числено. Синът на Сет — младият мъж, който го бе придружавал на заседанието на Събора — стоеше спокойно до него.

„Единият от двамата трябва да е Мъглороден — помисли Вин. — И все още вярвам, че е Сет“.

Елънд се настани до нея. И двамата бяха срещу Сет. Той дори не спря да се храни, докато им поднасяха.

„Месо със зеленчуци. И яде. Иска да ни смути. Да накара Елънд да изпита неудобство“.

Елънд не бързаше да се храни. Седеше и оглеждаше Сет замислено.

— Проклятие — изломоти Сет с пълна уста. — Ама че вкусна вечеря. Нямате представа колко е трудно да се сготви нещо свястно, докато си на поход.

— Защо искахте да разговаряте с мен? — попита Елънд. — Знаете, че никога няма да ме убедите да гласувам за вас.

Сет повдигна рамене.

— Помислих си, че ще е интересно.

— Това заради дъщеря ви ли е?

— Не, в името на лорд Владетеля! — възрази Сет със смях. — Задръжте тази малка глупачка, ако желаете. Денят, в който избяга, е един от малкото радостни в живота ми.

— А ако заплашим, че ще я измъчваме? — попита Елънд.

— Няма.

— Толкова ли сте сигурен?

Сет се захили зад гъстата си брада и се наведе към Елънд.

— Познавам те, Венчър. Наблюдавах те, изучавах те от месеци. А после ти взе, че ми прати един от приятелите си, за да ме шпионира. Колко неща за теб научих от него!

Елънд го погледна изненадано.

Сет се разсмя.

— Наистина ли си мислеше, че няма да позная член на групата на Оцелелия? Вие, лутаделските благородници, навярно смятате, че всички извън вашия град са глупаци!

— Но въпреки това сте послушали Бриз — отвърна Елънд. — Позволили сте му да влезе в най-близкото ви обкръжение, вслушвали сте се в съветите му. А сте го прогонили едва когато сте разбрали, че има връзка с дъщеря ви — същата, за която твърдите, че не ви интересува.

— Така ли ви каза? — ухили се Сет. — Задето съм го хванал с Алриане? Божичко, какво ме е грижа, ако малката го е прелъстила?