20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Много добре. Аз трябва да направя двадесет посещения и да напиша също толкова писма.
С това те се разделиха. Атос посети госпожа дьо Вандом, разписа се у госпожа дьо Шеврьоз и написа на д’Артанян следното писмо:
„Мили приятелю, заминавам с Арамис по важна работа. Бих искал да се сбогувам с вас, но нямам време. Не забравяйте, че ви пиша, за да ви повторя колко много ви обичам.
Раул отиде в Блоа и не знае нищо за заминаването ми. Наглеждайте го през отсъствието ми, доколкото ви е възможно, и ако до три месеца не получите известия от мене, кажете му да разпечата пакета на негово име, който ще намери в Блоа в бронзовата ми касичка. Изпращам ви ключа от нея.
Прегърнете Портос за мене и за Арамис. Довиждане, а може би — сбогом.“
И той изпрати писмото с Блезоа.
В определения час пристигна Арамис: беше облечен като кавалер, със старата limara отстрани, която вадеше толкова често и която сега беше готов да вади повече от когато и да е.
— Знаете ли — каза той, — струва ми се, че не направихме добре, дето заминаваме, без да оставим нито един ред за сбогом на Портос и д’Артанян.
— Всичко е вече направено, мили приятелю — отговори Атос. — Аз помислих за това и се сбогувах с двамата за вас и за мене.
— Вие сте чуден човек, мили графе, нищо не забравяте.
— Е какво, примирихте ли се с това пътешествие?
— Напълно; и сега, като поразмислих, дори се радвам много, че напускам Париж в тоя момент.
— И аз също — отвърна Атос. — Само съжалявам, че не успях да прегърна д’Артанян; но тоя демон е толкова хитър, че веднага би се досетил каква е работата.
В края на вечерята се върна Блезоа.
— Господине, ето отговора на господин д’Артанян — каза той.
— Но аз не ти казах да дочакаш отговор, глупако — рече Атос.
— Аз си тръгнах, без да чакам, но той ми заповяда да се върна и ми даде ето това.
Той подаде малка кожена торбичка, кръгла и звънтяща.
Атос я отвори и извади най-напред бележката със следното съдържание:
„Мили графе,
Когато пътува човек, и особено за три месеца, парите никога не са му много. Спомням си годините на нашето безпаричие и ви изпращам половината от моята наличност: тия пари успях да измъкна с голяма мъка от Мазарини.
Затова, моля ви, не ги употребявайте за Нищо и никакво.
Що се отнася до това, че няма да се видим вече, не вярвам нито дума; с вашето сърце и вашата шпага не се загива никъде.
И така довиждане, а не сбогом.
Не ще и дума, че от деня, когато видях Раул, аз го обикнах като свой син; впрочем от все сърце моля бога да не ставам негов баща, макар че бих се гордял с такъв син.
Ваш д’Артанян“
П. П. — От само себе си се разбира, че петдесетте луидора, които ви изпращам, са както за вас, така и за Арамис, както за Арамис, така и за вас.
Атос се усмихна и прекрасните му очи се замрежиха от сълзи. Значи д’Артанян, когото винаги бе обичал нежно, все още го обичаше, макар че беше станал мазаринист.
— Наистина, ето петдесетте луидора — каза Арамис, като ги изсипа на една маса, — всичките с лика на крал Луи XIII. Е добре, какво смятате да правите с тия пари, графе? Ще ги задържите или ще ги върнете?
— Ще ги задържа, Арамис, дори и да нямах нужда от тях, пак щях да ги задържа. Това, което се предлага с чисто сърце, трябва да се приеме с чисто сърце. Вземете двадесет и пет за себе си, Арамис, и ми дайте останалите двадесет и пет.
— Чудесно, много се радвам, че сте на едно мнение с мене. А сега да тръгваме ли?
— Ако желаете. Но нямате ли слуга?
— Не, това говедо Базен има глупостта да стане клисар и сега не може да напусне Нотър Дам.
— Добре, вземете Блезоа, когото не зная какво да правя, защото имам вече Гримо.
— На драго сърце — отговори Арамис. В тая минута на прага се появи Гримо.
— Готово — рече той с обикновения си лаконизъм. — И така, да тръгваме — каза Атос.
Двамата слуги
слава богу! Пристигам
Наистина конете бяха вече оседлани. също бяха готови за път.
На ъгъла на кея те срещнаха Базен, който тичаше запъхтян.
— Ах, господине — извика той, навреме.
— Какво има?
— Господин Портос току-що беше у вас и ви остави ето това, като каза, че то е много бързо и че трябва да ви се предаде преди заминаването.
— Добре — каза Арамис, като взе една кесия, която му подаваше Базен, — какво е това?
— Чакайте, господин абат, има и писмо.
— Ти знаеш, казах ти вече веднъж, че ако ме наречеш другояче, а не кавалер, ще ти строша кокалите. Дай писмото.