20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
Атос улови ръката на лорд Уинтър и се помъчи да промени разговора.
— Кога ще пристигнем в Англия? — запита той. Но лордът не чу въпроса му и не отговори.
— Слушайте, Атос — каза Арамис, — може би още не е късно. Вижте, той е все още на същото място.
Атос се обърна с усилие: очевидно мъчително му беше да гледа тоя млад човек.
Наистина той продължаваше да стои прав на скалата, окръжен от светлината на фара като с ореол.
— Но какво прави той в Булон? — попита Атос, това олицетворение на разума, който във всичко търсеше причините и не се грижеше много за следствията.
— Той ме следеше, следеше — каза лорд Уинтър; тоя път той чу гласа на Атос, защото думите съвпадаха с мислите му.
— За да ви следи, приятелю мой, той трябваше да знае за заминаването ни — възрази Атос. — Освен това, по всяка вероятност, той е пристигнал тук преди нас.
— В такъв случай нищо не разбирам! — рече англичанинът и поклати глава като човек, който смята за безполезно да се бори с една свръхестествена сила.
— Положително, Арамис, мисля, че сбърках, като ви попречих да стреляте — каза Атос.
— Мълчете — отговори Арамис, — вие ще ме накарате да заплача, ако можех.
Гримо изпусна глухо ръмжене, което по-скоро приличаше на рев.
В тая минута ги извикаха от шалупата. Кормчията отговори и лодката се приближи до нея.
За една минута пътниците, слугите им и багажът бяха на борда. Шкиперът чакаше само тях, за да тръгне. Щом стъпиха на палубата, шалупата вдигна котва и пое към Хастингс, където те трябваше да слязат.
Тримата приятели хвърлиха неволно последен поглед към скалата, където още се виждаше заплашителната сянка, която ги преследваше.
След това до тях долетяха думите на последната заплаха:
— Довиждане, господа, ще се видим в Англия!
XVI. ’ТЕ DEUM-ЪТ ЗА ПОБЕДАТА ПРИ ЛАНС
Оживлението, което кралица Анриет забеляза и причината на което тя напразно търсеше, беше предизвикано от победата при Ланс. Господин принцът изпрати с известие господин херцог дьо Шатийон, който бе допринесъл доста много за тази победа; освен това той му поръча да окачи под сводовете на Нотър Дам двадесет и две знамена, взети от лотарингците и испанците.
Това известие имаше решително влияние: то завършваше спора с парламента в полза на двора. Всички данъци, на които се противеше парламентът, бяха изискани под предлог, че трябва да се поддържа честта на Франция, к със смелата надежда да се разбие неприятелят. И тъй като след битката при Нордлинген се търпяха само поражения, парламентът имаше прекрасната възможност да иска обяснение от господин Мазарини за победите, все обещавани от него и все отлагани. Но тоя път сражението беше дадено и се постигна победа, пълна победа. Всички разбраха, че това е двойно тържество за двора: победа над външните врагове и победа над вътрешните врагове. Дори младият крал, като чу тая новина, извика:
— А, господа членове на парламента, ще видим какво ще кажете сега.
За тия думи кралицата притисна до сърцето си царственото дете, високомерните и своеволни наклонности на което тъй добре хармонираха с нейните. Същата вечер беше свикан съвет, на който поканиха маршал дьо Ла Мейере и господин дьо Вилроа, защото бяха мазаринисти, Шавини и Сегие, защото мразеха парламента, и Гито и Коменж, защото бяха предани на кралицата.
Решенията на съвета останаха в пълна тайна. Узна се само, че следващата неделя в Нотър Дам ще бъде отслужен Те Deum в чест на победата при Ланс.
И така, следващата неделя парижаните се събудиха във весело очакване: по това време Те Deum-ът беше голямо събитие. Тогава не се злоупотребяваше с тая церемония и тя правеше силно впечатление. Слънцето сякаш участвуваше в тържеството: то изгря лъчезарно и
позлати мрачните кули на катедралата, вече препълнена с народ; най-тъмните улици на стария град добиха празничен вид и по крайбрежните улици се виждаха дълги върволици граждани, занаятчии, жени и деца, отиващи към Нотър Дам, подобно на река, която тече назад към извора си.
Дюкянчетата бяха пусти, къщите затворени; всеки искаше да види младия крал с майка му и прословутия кардинал Мазарини, когото мразеха толкова силно, че никой не искаше да пропусне присъствието му.
Впрочем сред тоя безброен народ цареше най-голяма свобода; всички мнения се изказваха открито и тръбяха, тъй да се каже, за бунт, както хилядите камбани на всички парижки черкви биеха за Те Deum-a. Длъжността на градската полиция се изпълняваше от самия град, затова нищо не пречеше на тоя концерт от обща омраза и не спираше думите на злите езици.