20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Вие сте станали вече, Раул? — учуди се графът.
— Да, господине — отвърна младежът с леко колебание, — спах зле.
— Вие, Раул! Вие сте спали зле? Значи сте били разтревожен от нещо? — попита Атос.
— Господине, вие ще кажете, че бързам много да ви напусна, когато едва съм дошъл, но …
— Значи имате само два дни отпуск, Раул?
— Напротив, господине, имам десет дни отпуск и бих желал да отида не в армията.
Атос се усмихна.
— А къде — попита той, — ако само това не е тайна, виконте? Вие сте вече почти мъж, защото помирисахте барута, и придобихте правото да отивате, където поискате, без Да ме питате.
— Никога, господине! — извика Раул. — Докато имам Щастието да ми бъдете покровител, аз няма да си призная правото да се освободя от настойничеството, на което толкова държа. Само бих желал да прекарам един ден в Блоа. Вие ме гледате и Ще ми се смеете, нали?
— Не, напротив — каза Атос, като потисна една въздишка, — не, не се смея, виконте. Вие имате желание да видите отново Блоа, но това е съвсем естествено!
——
Шаплен — френски поет през XVII в. — Б. пр.
— Значи вие ми позволявате? — извика Раул, сияещ от радост.
— Разбира се, Раул.
— И не се сърдите в дъното на сърцето си, господине, нали?
— Съвсем не. Защо ще се сърдя на това, което ви прави удоволствие?
— О, господине, колко сте добър! — извика младежът и поиска да се хвърли на шията му, но се въздържа от уважение.
Атос му разтвори прегръдките си.
— Значи мога да тръгна веднага?
— Когато поискате, Раул.
Раул направи три крачки към вратата.
— Господине — каза той, — аз мислех за едно нещо. Аз дължа препоръката пред господин принца на херцогиня дьо Шеврьоз, която беше тъй добра към мене.
— И вие трябва да й поблагодарите, Раул, нали?
— Струва ми се, господине; впрочем вие ще решите.
— Отбийте се в двореца Люин, Раул, и попитайте дали госпожа херцогинята може да ви приеме. С удоволствие виждам, че не забравяте благоприличието. Вземете Гримо и Оливен.
— Двамата ли, господине? — запита Раул учудено.
— Да, двамата.
Раул се поклони и излезе.
Когато вратата се затвори след него и веселият му и звучен глас, който викаше Гримо и Оливен, се чу навън, Атос въздъхна.
„Той ме оставя много скоро — помисли си той и поклати глава. — Но такъв е общият закон. Природата е сътворена така: всичко гледа напред. Положително той обича това дете; но нима любовта му към другите ще намали любовта му към мене?“
И Атос си призна, че не очакваше толкова бързо заминаване; но Раул беше толкова щастлив, че всичко се изличи в душата на Атос при гледката на това щастие.
В десет часа всичко беше готово за заминаване. Когато Атос гледаше как Раул се качва на коня, към него се приближи един лакей от страна на госпожа дьо Шеврьоз. Тя беше заповядала да кажат на граф дьо Ла Фер, че е чула
за завръщането на младото й протеже, знае как се е отличило то в сражението и има голямо желание да го поздрави.
— Кажете на госпожа херцогинята — отговори Атос, — че господин виконтът се е качил вече на коня, за да отиде в двореца Люин.
После, след като даде нови напътствия на Гримо, Атос направи знак на Раул, че може да тръгне.
Впрочем като размисли, Атос видя, че може би отдалечаването на Раул от Париж в тая минута съвсем не е толкова лошо.
XIV. ОЩЕ ЕДНА КРАЛИЦА ТЪРСИ ПОМОЩ
Още сутринта Атос реши да предупреди Арамис и изпрати с писмо Блезоа, единствения слуга, останал при него. Блезоа завари Базен, когато обличаше черковната си дреха: тоя ден той трябваше да служи в Нотър Дам.
Атос поръча на Блезоа да се помъчи да говори лично на Арамис. Блезоа, снажен и простодушен момък, който помнеше само дадената му заповед, попита за абат д’Ербле н въпреки уверенията на Базен, че той не си е у дома, така настояваше, че Базен се разгневи не на шега. Като видя Базен в черковни дрехи, Блезоа не обърна особено внимание на твърденията му и поиска да влезе вътре, предполагайки, че под тая одежда се крият всички духовни добродетели, тоест търпение и християнска кротост.
Но Базен беше все още слуга на мускетар, когато кръвта преливаше в главата му. Той грабна дръжката на една метла и наложи Блезоа, като казваше:
— Вие оскърбихте църквата, приятелю; вие оскърбихте Църквата.
При тоя необикновен шум се показа Арамис, като открехна предпазливо вратата на спалнята си.
Базен пусна почтително метлата с единия край надолу, както пазачът при НотърДам отпуска алебардата си, а Блезоа погледна с укор цербера, извади писмото от джоба си и го подаде на Арамис.