20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Господа — каза кралицата, — преди няколко години аз бях заобиколена с благородници, съкровища, войска; по един знак на ръката ми всичко това беше готово да ми служи. А вижте с какво съм заобиколена сега! Това навярно ще ви изненада; но за изпълнението на плана, който трябва да ми спаси живота, ми остана само лорд Уинтър, приятел от двадесет години, и вие, господа, които виждам за първи път и които зная само като мои съотечественици.
— Това е достатъчно, всемилостива господарке — рече Атос и се поклони ниско, — ако животът на трима души може да спаси вашия.
— Благодаря ви, господа. Но изслушайте ме: аз съм не само най-окаяната кралица, но и най-нещастната майка, най-злочестата съпруга. Децата ми, поне две от тях, херцог Йоркски и принцеса Чарлът, са далеч от мене, във властта на честолюбци и врагове; кралят, съпругът ми, влачи в Англия такова жалко съществуване, че съвсем
слабо казано, търси смъртта Като избавление. Ето, господа, писмото, което той ми прати по лорд Уинтър. Четете. Атос и Арамис почнаха да отказват.
— Четете — повтори кралицата.
Атос прочете с висок глас познатото ни вече писмо, в което крал Чарлз питаше дали ще бъде приет във Франция.
— Е, и какво? — попита Атос, след като свърши четенето.
— Той отказа — отвърна кралицата.
Двамата приятели си размениха презрителна усмивка.
— А сега какво трябва да направим, всемилостива господарке? — каза Атос.
— Значи вие сте трогнати от моето нещастие? — запита кралицата покъртена.
— Аз имах честта да попитам ваше величество какво желаете да направим с господин д’Ербле за вас; ние сме готови.
— Ах, господине, вие наистина сте благороден човек! — извика кралицата с чувство на признателност, докато лорд Уинтър я гледаше и сякаш искаше да каже: „Нима не отговарях за тях?“
— А вие, господине? — се обърна кралицата към Арамис.
— Аз, всемилостива господарке, ще последвам графа навсякъде, където отиде, дори на смърт, без да питам защо; но когато става дума за служба на ваше величество — прибави той, като гледаше кралицата с младежки Жар, — ще тръгна пред господин графа.
— Добре, господа — каза кралицата, — щом е така, Щом желаете да услужите на една нещастна кралица, изоставена от цял свят, ето какво трябва да се направи за мене. Кралят е сам с няколко благородници, които всеки ден се страхува, че ще загуби, сред шотландци, на които не се доверява, макар и сам да е шотландец. Откак лорд Уинтър го остави, аз умирам от страх, господа. Е добре, аз искам твърде много може би, защото нямам никакво право да искам; идете в Англия, присъединете се към краля, бъдете негови приятели, негови пазачи, вървете от Двете му страни при сражение, придружавайте го в къщата, където непрекъснато се крият засади, по-опасни от
всички рискове на войната; и в замяна на тая жертва ви обещавам, господа, не да ви възнаградя — тая дума би ви оскърбила, — но да ви обичам като сестра и да ви предпочитам пред всичко друго, освен мъжа ми и децата ми, кълна се за това пред бога!
И кралицата вдигна бавно и тържествено очи към небето.
— Кога трябва да заминем, всемилостива господарке? — попита Атос.
— Значи сте съгласни? — радостно извика кралицата.
— Да, всемилостива господарке. Само че вие сте твърде щедри, като ни обещавате дружба, която стои над нашите заслуги. Ние служим на бога, всемилостива господарке, като служим на един тъй нещастен крал и на такава добродетелна кралица. Всемилостива господарке, ние сме ваши телом и духом.
— О, господа — извика кралицата, трогната до сълзи, — това е първата минута на радост и надежда от пет години насам. Да, вие служите на бога; властта ми е много слаба и не може да ви възнагради; вас ще ви възнагради бог, който знае колко е пълно сърцето ми с благодарност към вас и към него. Спасете съпруга ми, спасете краля и макар че земната награда за великодушната постъпка не ви блазни, позволете ми да се надявам, че ще ви видя отново и ще имам възможност да ви благодаря лично. Между това аз оставам тук. Имате ли някаква молба към мене? Отсега нататък аз съм ви приятелка; и тъй като вие се заехте с моите работи, аз трябва да се заема с вашите.
— Всемилостива господарке, аз ви моля само да се молите за нас — каза Атос.
— А аз съм сам на света — рече Арамис — и няма кому другиму да служа.
Кралицата им протегна ръката си, която те целунаха, и каза тихо на лорд Уинтър:
— Ако ви дотрябват пари, милорде, не се колебайте нито минута, счупете скъпоценните украшения, които ви дадох, извадете диамантите от тях и ги продайте на някой евреин: за тях ще получите петдесет-шестдесет хиляди ливри; изразходвайте ги, ако е необходимо, но нека тия