Пирамидата на бог Слънце

— Събери кураж! Дай си още едно малко усилие, сетне ще се смъкнеш право в ръцете ми. Аз ще те подхвана!

Това помогна! "Напънът" беше извършен. Онова, което оставаше още от фигурата напъхано в носилката, избликна, избликна напълно навън. Нещото се измъкна като заряд. Първо чехлите, но поотделно. Масата могъщо изтупка. Застана на боси крака точно между двата чехъла. Заклатушка се насам-натам, на коя ли страна да се наклони. Ръцете се разпериха да се хванат някъде. Пекала тутакси пристъпи по-близо и в следващия миг "двете" се обгърнаха задушевно, толкова здраво и дълго, сякаш никога, никога вече нямаше да се пуснат. Едва след време прозвуча от прегръдката:

— Колко съм щастлива, че дойде! Никой вече няма да те отнеме от мен! Ела, любимко на моята душа! Ще те отведа в кухнята си!

— Кухня… кухня… кухня?! — попита три пъти бързо едно подир друго.

— Да. Побързай, инак ще те отмъкнат от мен!

— Мен? От теб? Нивга, нивга, нивга! Тръгвай бързо, изпитвам глад… глад… глад!

Прегръдката само се поразхлаби. Ръцете се държаха като неразделни. Така двете фигури закрачиха по двора — едната сияеща от блаженство и щастие, другата кашляйки и пухтейки зад кеффийето — плътно сгушени и в честито доволство, за да изчезнат в онзи свят, към който телом и духом принадлежаха. А аз се ухилих с искрено удовлетворение след тях. Който търси своята жизнена цел в "ниска" материя, охотно трябва да му бъде позволено да се потопи в нея!

Тифл стоеше и зяпаше чехлите. Те още лежаха там, защото Кепек, дебелият, от радост при думата "кухня" бе тръгнал на мига. Детето направи много умислена физиономия и се зачеса под паякообразната шапка. С нещо не беше съгласен, но с какво — не каза на чехлите. Накрая ги вдигна, огледа ги отсам и оттам, захвърли ги, вдигна ги повторно, изтърси пясъка и ги понесе с бавни крачки към кухнята — единия в дясната, другия в лявата ръка, държейки ги само с връхчетата на пръстите. Устад се зададе от градината.

— Как си? — попита.

— Добре, както каза Шакара — отговорих.

— Значи мога спокойно да отида в аркадата?

— Съвсем безгрижно. Посвети се на задълженията и гостите. За мен не мислете, но предай поздравите ми на миралая!

След това видях Шакара да отива към пасището. Даде зоб на Сирр и също на Асил бен Рих, след като му бе свалила такъмите.

Известно време по-късно в двора се появиха четирима непознати ездачи и попитаха за Устад. Бяха динаруни, както впоследствие узнах. Шейхът им Бен Хидр[100] се намираше сред тях. Долу в дуара Педехр се бе отнесъл към тях като предполагаеми врагове много сухо и ги бе препратил горе при Устад. Ето защо те изобщо не слязоха от конете, когато този излезе от аркадата, а Бен Хидр му викна по едва ли не оскърбителен начин, че са дошли само за да обявят участието си в състезанието, повече нищо! Всеки друг освен Устад щеше сега веднага да ги освободи по съвсем същия начин. Но този беше достатъчно човеколюбив и разумен да се овладее. Отиде при тях, подаде им ръка и ги покани да се качат в неговото жилище. Това ги изненада. Спогледаха се въпросително, но после скочиха от конете и го последваха.